Филипа Грегъри - Укротяването на кралицата

Реформистите в двора празнуват победа над този опасен човек, но аз не се съмнявам, че той ще се върне. Знам, че точно както папистите ме повалиха и прекършиха духа ми, сега ние тържествуваме над тях, а те лежат безсънни и изплашени нощем в леглата си; но кралят ще насъсква едната глутница кучета срещу другата отново и отново, и ще трябва да се бием упорито, без принципи, без срам, отново и отново.

Здравето на краля се влошава със смяната на сезона и доктор Уенди казва, че той има остри пристъпи на треска, които не могат да бъдат овладени. Докато се поти и се гневи в унеса си, топлината се издига от претовареното му сърце до мозъка му и може да се окаже прекалена за него. Докторът предлага поредица от вани и дворът се мести в Уайтхол, за да може кралят да бъде потапян в гореща вода и повиван като бебе в ароматизирани чаршафи за подсушаване, за да извлекат отровите от него. Изглежда, че това помага и той се посъвзема, но после казва, че иска да отиде в Оутландс.

Едуард Сиймор идва в покоите ми да се допита до мен.

— Кралят едва ли е достатъчно добре, за да пътува — казва той. — Мислех, че дворът ще остане тук за Коледа.

— Доктор Уенди настоява да не го ядосваме.

— Никой не иска да го ядосва — отговаря Едуард, — Бог ми е свидетел. Но той не може да излага на риск здравето си, плавайки с баржа по зимната река до Оутландс.

— Знам. Но не мога да му го кажа.

— Той се вслушва във вас — напомня ми той. — Поверява ви всичко: мислите си, сина си, страната си.

— Слуша колкото мен, толкова и камериерите в покоите си — казвам упорито. — Помолете Антъни Дени или Уилям Хърбърт да говорят с него. Ще се съглася с тях, ако ме попита. Но не мога да го съветвам против желанията му — спомням си камшика, който държи в шкаф някъде в спалнята си. Спомням си парчето плат с цвят на слонова кост между краката му, изцапано с кръв от разкъсаната кожа на устните ми. — Правя каквото ми нареди — казвам кратко.

Едуард ме поглежда замислено.

— В бъдеще — казва той предпазливо, — в бъдеще може да ви се наложи да вземате решения за сина му и за страната му. Може вие да сте тази, която издава нареждания.

Незаконно е да се говори за смъртта на краля. Държавна измяна е дори да се намеква, че здравето му се влошава. Мълчаливо поклащам глава.

След като Гардинър отсъства, в двора е останала само една група привърженици на старата църква, но това е видна фамилия, оцеляла след много промени. Нищо не може да унищожи семейство Хауард. Те са готови по-скоро да заложат дъщерите си и да хвърлят наследниците си през борда, отколкото да позволят родът им да загуби славата си. Семейство Хауард, херцозите на Норфолк, са запазвали мястото си редом до трона дори когато кралете са се сменили, дори когато две момичета от техния род се издигнаха до престола, а после изкачиха стъпалата до ешафода. Томас Хауард не може лесно да бъде изместен.

Но една вечер неговият син и наследник изчезва. Хенри Хауард, отзован от командването на Булон заради ужасната си арогантност и излишното поемане на рискове, не се появява на масата на баща си на вечеря, слугите му не са го виждали, никой от приятелите му не знае къде може да бъде.

Това е буен млад мъж, глупак, който се перчеше, че може да удържи Булон цяла вечност; който неведнъж предизвика недоволството на краля с шумното си, надуто държание, но винаги успяваше да си върне благоволението му. Той беше най-добрият приятел на Хенри Фицрой, незаконороденият син на краля, и винаги е успявал да се възползва от тази трагична братска обич, за да спечели прошката на краля.

Макар всички да побързват да кажат, че отсъствието на наследника на херцога от масата на баща му не е изненадващо, че се случва мъжете от рода Хауард да изчезват внезапно, всеки знае, че младият мъж не би се запилял в бордеите на Лондон без свитата и приятелите си. Хенри Хауард е твърде самодоволен, за да отиде където и да било без пълен антураж, който да му се възхищава: някой сигурно знае къде е той.

Един човек знае: лорд Томас Ризли. Полека-лека се изяснява, че неговите хора са били забелязвани да качват младия граф на лодка по реката късно през нощта. Били около дузина, в ливреята на дома Ризли, обкръжили младия мъж между тях, влачели го, докато се борел и ги ругаел, а после го метнали на дъното на баржата и седнали върху него. Лодката поела бавно надолу по течението в тъмнината, а после сякаш просто изчезнала. Не било арест, нямало заповед, и не пристигнали в Тауър. Ако е било похищение, тогава Ризли трябва да е проявил безумна смелост, за да нападне един син на дома Норфолк, и то на територията на кралски дворец. Никой не знае как е могъл да направи това, с какво право, нито по кой тих ръкав на тъмната река може да е закотвена баржата с високопоставения си товар, нито къде е наследникът на семейство Хауард тази вечер.