Филипа Грегъри - Укротяването на кралицата

— Нан, не мога да ги спася! Не съм изпратена от Бог да ги спася.

— Трябва да спасиш реформираната църква, да спасиш краля и да спасиш всички ни. Смятаме, че можеш да вършиш богоугодна работа. Реформистите искат да съветваш краля в уединените му мигове. Само ти можеш да го направиш. Трябва да се покажеш достойна да се справиш с това, Кат. Бог ще те направлява.

— Лесно ти е да го кажеш. Нима съпругът ти не разбира, че не знам за какво говорят хората? Не знам кой на коя страна е? Не съм подходящият човек за това, защото не знам нищо за тези неща и те не ме интересуват много.

— Бог те е избрал. И е съвсем лесно да разбереш. Дворът е разделен на два лагера, всеки в тях е убеден, че е прав и направляван от Бога. От едната страна са онези, които биха искали да убедят краля да се помири с Рим и да възстанови манастирите, абатствата и всички ритуали на папистката църква. Това са епископ Стивън Гардинър и мъжете, които работят с него: епископ Бонър, сър Ричард Рич, сър Томас Ризли, такива хора. Семейство Хауард са паписти и биха искали да възстановят папистката църква, ако могат, но винаги са готови да изпълнят повелята на краля, каквато и да е тя. После идваме ние, които бихме искали да видим как църквата продължава с реформите, да изоставим суеверието на римокатолическите ритуали, да четем Библията на английски, да се молим на английски, да провеждаме богослужения на английски, и никога повече да не вземаме дори петаче от някой беден човек, обещавайки изкупление на греха му, никога повече да не мамим някой клетник със статуя, която кърви по заповед, никога повече да не изпращаме някой беден човек на скъпо поклонение. Ние сме за истината в Божието Слово — нищо друго.

— Разбира се, ти смяташ, че си права — отбелязвам. — Винаги си мислела така. А кой се застъпва за вас?

— Никой. Това е проблемът. Има все повече и повече хора в страната, все повече и повече хора в двора, които мислят като нас. Почти цял Лондон. Но нямаме на своя страна нито една видна личност освен Томас Кранмър. Кралят не се вслушва в никой от нас. Затова трябва това да бъдеш ти.

— За да убедя краля да се придържа към реформираната църква?

— Само това. Нищо повече. Само да го убедиш да се придържа към реформите, които самият той започна. Брат ни Уилям също е сигурен в това. Това е най-великото дело, което може да бъде извършено, не само в Англия, но и в света. Това е огромен шанс за теб, Кат. Това е шансът ти да станеш велика жена, водач.

— Не го искам. Искам да бъда богата, спокойна, и да живея в безопасност. Като всяка жена с поне капка разум. Всичко останало е твърде много за мен. Не го разбирам.

— Твърде много е за теб, освен ако Бог не те подкрепи — казва тя. — Тогава ще възтържествуваш. Ще се моля за това. Всички се молим за това.

Кралят идва в покоите на лейди Мери и поздравява първо нея: така ще прави до сватбения ни ден, когато ще стана първата дама на кралството и ще получа собствени покои. Тогава той ще поздравява първо мен, а тя и всяка жена в кралството ще ме следват. Когато се сещам за дамите, които гледаха отвисоко скромната Катрин Пар, а сега ще трябва да се кланят доземи на кралица Катрин, съм принудена да прикрия самодоволството си. Той се настанява между нас двете на един стол, който изскърцва под тежестта му, докато двама лакеи го спускат в него. Донасят му столче за крака, а един паж се навежда и внимателно повдига тежкия крак върху него. Кралят изтрива болезнената гримаса от лицето си и се обръща към мен с усмивка.

— Сър Томас Сиймор ни напусна. Отказа да остане дори за ден, дори за венчавката. Каква мислите, че е причината?

Повдигам вежди в спокойна изненада:

— Не зная, ваше величество. Къде е отишъл?

— Не знаете ли? Не сте ли чули?

— Не, ваше величество.

— Е, замина да изпълни повелята ми — казва той. — Той е мой шурей и е на служба при мен. Прави точно каквото му заповядам, каквото и да му заповядам. Той е мое куче и мой роб — избухва във внезапен хриплив смях, и Едуард Сиймор, другият кралски шурей, също се разсмива високо, сякаш не би възразил да го описват като куче и роб.

— Негово величество повери на брат ми важна мисия — казва ми Едуард. Изглежда доволен, но всички придворни са лъжци. — Брат ми, Томас, замина като посланик при Мери, кралицата-регент на Фландрия.

— Ще сключим съюз — казва кралят. — Срещу Франция. И този път той ще е нерушим, и този път ще разгромим Франция и ще извоюваме обратно нашите английски земи и още, а, Сиймор?