Василий Ян - Чингис хан

— Вярвам ти, стари Саклабе, и не мисля, че ми желаеш смъртта. Утре сутрин ще съм тук…

Монголската войска, след като стигна Хорезъм, не пристъпи веднага към обсада на столицата. Отначало монголите се разположиха в селищата близо до Гургандж и завлякоха в лагера си пленените им жители. И двата сина на Чингис хан, Угедей и Чагатай, се настаниха в извънградския дворец Тилял, а военачалниците им — Кадам, Богоричи, Туле-Джерби, Таджи бек и другите веднага се заеха с направата на обсадни машини, метателни катапулти и „костенурки“ на колела. Китайските инженери, доведени от далеч, обещаха да построят щурмови машини, които да помогнат бързо да се превземе градът.

Проблем бе липсата на камъни — нямаше какво да се мята. Тогава китайците предложиха да се направят от черничевите дървета големи снаряди и дълго да се държат във вода, докато не получат необходимата твърдост.

Отделните отряди на монголите се появяваха от различни страни на града, влизаха в бой с излизащите отряди конници и бързо побягваха, като се опитваха отново да ги въвлекат в засада. Но гурганджските воини вече бяха нащрек и се връщаха под закрилата на стените.

В града начело на войската стоеше султан Хумар-Тегин, а най-близките му помощници бяха Огул-Хаджиб (защитник на Бухара), Ер-Бука-Пехливан и Али-Дуруги. На военния съвет султанът показа писма подхвърлени от монголите. В тях населението се подканяше да отвори вратите и да се довери на монголите, които нямало да им сторят нищо лошо.

— Защо да не се договорим с тях? — казваше султанът. — По-добре да им дадем голям данък и да завърши всичко мирно, отколкото да подлагаме жителите на ужаса на кланета и пожари.

Огул-Хаджиб и другите възразяваха:

— Ти, падишах, вероятно си забравил какво направиха монголите с Бухара, Самарканд, Мерв и другите градове? Там жителите също молеха за пощада и хвърлиха оръжието. Враговете взеха най-добрите занаятчии и ги изпратиха при тях в Монголия, а останалите избиха с тояги с железни топки.

— Въпреки това трябва да се разбере какво искат.

През нощта султанът Хумар-Тегин с неголяма свита излезе от Гургандж и отиде в двореца, където пируваха Чагатай и Угедей. Той се представи пред тях, допрял ръка до гърдите си като молител.

— Какво си ни донесъл? — запита през смях Угедей. — Къде са златните ключове от вратите?

— Аз се прекланям пред величието и силата на владетеля на Изтока, Чингис хан, и искам да му служа, както служат и другите бекове.

— На нас ни трябва града Гургандж, а не такива изменници като теб! — отвърна мрачният Чагатай. — Можем ли да повярваме и на една твоя дума, ако си изоставил родния си народ и дори си готов да тръгнеш срещу него? Хванете го!

Палачите сграбчиха Хумар-Тегин и всичките му спътници. Свалиха им дрехите, без да ги наранят, счупиха им гръбнаците и, все още полуживи, ги хвърлиха в една яма, където ги заръфаха чакали и псета.

Когато най-големият син на Чингис хан, Джочи хан, пристигна с войската си, Гургандж вече беше обхванат в тесния пръстен от монголи. За да могат да приближат метателните машини към стените, три хиляди пленници започваха да прехвърлят мост през канала. Изведнъж от вратите на Гургандж излетя отряд смели конници начело с тюркмена Кара-Кончар. Те внезапно нападнаха работещите монголи и избиха всички, като покриха моста с трупове. Този успех въодушеви обсадените.

Тогава нашествениците потеглиха към града с цялата си войска. Подгониха много хиляди пленени селяни и ги накараха да зарият рова, който обикаляше стената. След това можеше да се докарат обсадните машини и да се щурмува градът. Метателните катапулти запращаха напоените дървени снаряди и китайски гърнета с горяща смес. От тях избухваше такъв силен огън, че дървените постройки пламваха с огромни пламъци и беше невъзможно да се потушат.

Най-решително действаше от север войската на Джочи хан. Там до стените пленените изкопаха подземен проход. Монголите се втурнаха в града и след отчаяна схватка скоро на северната стражева кула вече се развяваше огромното бяло знаме на сина на великия хаган.

Това предизвика яростта и завистта на Чагатай. Той хвърляше срещу стените на Гургандж отряд след отряд, но защитниците на стените проявяваха неимоверна издръжливост, събаряха катерещите се с тухли, обливаха ги с вряла вода и смола, така че нападащите падаха сварени и изпечени.