Василий Ян: Чингис хан

„Соколът в небето е безсилен без криле. Човекът на земята е немощен без кон.

Всичко, което се случва с нас, си има своя причина, началото на връвчицата влече след себе си края й. Правилно избраният път през равнината на Вселената довежда скиталеца до мечтаната цел, а грешката и нехайството ще го доведат до гибелна пропаст.

Ако на човек му се удаде случай да наблюдава нещо необикновено, нещо грандиозно: изригването на огнедишаща планина, погубващо процъфтяващите й околности, въстанието на угнетен народ срещу всесилен владетел или нахлуването на невиждан и необуздан народ в родните земи — всичко това очевидецът трябва да запише на хартия. Ако не е обучен в изкуството да изписва с върха на тръстикова пръчица думите на разказа, тогава трябва да разкаже всичко, що е видял, на опитен писар, за да запише той изреченото върху дълговечни листи хартия, за да помнят и знаят внуците и правнуците.

Човек, който е преживял потресаващи събития и ги е премълчал, прилича на скъперник, който загърнал скъпоценности в плаща си, ги закопава в пустинно място, когато хладната ръка на смъртта вече се докосва до челото му.

Щом наострих тръстиковото перо и го потопих в мастилото, се спрях нерешително… Ще ми стигнат ли думите и силите, за да разкажа правдиво за безпощадното изтребление на народите от Чингис хан и за свирепата му войска?… Ужасно бе нахлуването на тези диваци от северните пустини, когато начело се носеше червенобрадият им владетел, когато разярените воини препускаха на неуморимите си коне из мирните долини на Маверанагр и Хорезъм 2 2 Маверанагр — местност между реките Амударя и Сърдаря, днешен Туркменистан. — Б.а. ; Хорезъм (Хорезам, Хорезъмия) — държава в Средна Азия, разположена около някогашното Аралско море, платото Уст Юрт и до източните брегове на Северно Каспийско море. Столица на държавата е град Хорезъм. — Б.пр. , оставяйки след себе си хиляди посечени тела, когато всеки миг раждаше нови ужаси и хората се питаха: «Ще засияе ли пак небосводът, затулен от пушеците на горящите селища, или вече е настъпил краят на света?…»

Мнозина ме уговаряха да запиша всичко, което знам и съм чувал за Чингис хан и за нахлуването на монголците. Аз се колебах дълго… Вече стигнах до мисълта, че от мълчанието ми няма никаква полза, и се реших да опиша величайшето бедствие, подобно на което нито денят, нито нощта бяха виждали и което се разрази над цялото човечество и най-вече над мирните труженици по твоите поля, измъчен от нещастието Хорезъм…

Тук речта ми прекъсва, за да не се отнеса прекалено надалеч. Старите хора ще потвърдят, че всичко, което съм описал, наистина се е случило.

Упоритият и търпеливият ще види благоприятния край на наченатото дело, търсещият знание ще го намери…“

Рано напролет закъсняла снежна буря профуча над мъртвите дюни на великата равнина Каракум 3 3 Каракум (Черни пясъци) — пясъчна пустиня в северните и централни райони на Туркменистан. — Б.а. . Вятърът яростно скубеше пробилите през пясъка редки изкривени храсти. Бели парцали се носеха над земята. Десетина камили в безпорядък се бяха скупчили около глинената колиба с куполообразен покрив. Къде са се дянали водачите на кервана? Защо камиларите не бяха свалили тежките денкове и не ги бяха наредили на земята?

Камилите надигаха главите си, по които бе полепнал плътен слой мокър сняг, а меланхоличните им хълцания се сливаха с виенето на вятъра. Някъде в далечината прозвъня камбанка…

Животните обърнаха глави натам и скоро се появи черно магаре. След него, уловил се за опашката му, плетеше крака брадат човек в дълго наметало и висок дервишки 4 4 Дервиш — персийска дума, означаваща мохамедански монах. Дервишите съставлявали особена каста. Носили наметала, завързани с грубо въже вместо пояс, знак за доброволна бедност. Първоначално сред тях е имало известни поети и учени, занимаващи се с решаването на философски въпроси. — Б.а. калпак, препасан с белия пояс на странник, посетил Мека.