Василий Ян: Чингис хан

— Здрав ли си? Силен ли си? Стопли ли се? Здрави ли са родителите ти?

Ханът, спазвайки обичая, също зададе няколко учтиви въпроса и после каза:

— Дано не ви се сторят обидни моите думи: чия е тази шатра и къде се намирам?

— Моята юрта е на един преход встрани от големия керванен път към град Нинся 17 17 Нинся — някога силна древна крепост, близо до сегашния Ашхабад, по-късно разрушен от монголите. — Б.а. , а аз съм обикновен чергар, загубен във великата степ, наричан от всички Коркуд-чобан 18 18 Чобан — пастир. — Б.а. .

Кучето, завързано отвън, се задави от лай. Чуха се викове, хлипания и плач. Конски тропот се приближи и заглъхна. Силен глас се обади:

— Кой е вътре в юртата? Обади се, Коркуд-чобан!

Старецът се надигна и излезе. Думите на разговарящите се долавяха едва-едва.

— Той защо е дошъл тук? — пресипнало шепнеше конникът. — Или е настанал смъртният му час?

— И тримата са мои гости.

— Аз ще им покажа каква е присъдата на Аллах, изписана на бледните им чела…

— Няма да посмееш да ги докоснеш. А тези нови петима пленници откъде ги взе?

— Това са опитни майстори: бакърджии и оръжейници. Вървяха заедно с кервана. Исках да „поострижа“ този керван, но отнейде дяволът доведе две стотни джигити, гонещи джейрани за някакъв знатен бек. Наложи се да изоставя камилите, водачите се разбягаха и аз хванах само тези петима майстори. Сега ще ги откарам в Мерв, където ще ги продам на добра цена.

— Аллах да ти помага в това начинание!

Стопанинът и новодошлият гост влязоха в юртата.

Непознатият бе млад, висок, с изправени рамене и много тънък кръст, отстрани на който зелена сахтиянова ножница висеше дълъг меч — кончар 19 19 Кончар (кончер или кончал) — прав тесен меч с дълго острие, шлифовано по ръбове. Предназначен е за поразяване на противника през ризницата му. Носел се е от дясната страна, привързан към пояса или седлото. — Б.пр. . Жълтите ботуши от камилска кожа с тънки, високи токове, високата кръгла шапка от овча кожа и особената кройка на черния чапан 20 20 Чапан (киргизки), чапон (таджикски), шапан (казахски) — традиционна мъжка, понякога женска дреха при народите от Средна Азия. Изработва се от плат или кожа. — Б.пр. говореха, че той е тюркмен. Това се потвърждаваше и от смуглото решително лице с изпъкнали скули.

— Приближи към огъня, седни! — покани го стопанинът.

Гостът обаче не седна на килима, а продължи да стои до входа. Очите му се разшириха и станаха кръгли като на сова.

— Ти кой си? — попита Джалал ад-Дин, без да вдигне очи.

— Степник…

— Скиташ с добитъка или се занимаваш с нещо друго?

— Подстригвам брадите на керванните търговци…

Такъв отговор, според степния обичай, минаваше за доста груб. При среща край огъня с непознати, били те и бедно облечени, всички ставаха равни, обменяха се вежливи въпроси: за здравето, за състоянието на стадата, за дългия път. Тюркменът очевидно търсеше кавга.

Джалал ад-Дин повдигна очи за миг и пак ги сведе, само ъгълчето на устата му трепна едва-едва. Нима знатният хан ще започне пререкания с прост скитник от пясъците?

— Стопанинът каза, че търсиш пътя за Гургандж? Аз мога да те заведа — след кратко мълчание каза чергаринът.

Младият бек беше храбър, но конят му бе уморен. В юртата се намираше в безопасност, защитаваше го законът на гостоприемството. Ала излезеше ли на пътя, този тюркмен щеше да го дебне така, както самият хан ловуваше джейрана. Затова ханът отговори:

— Сега няма да тръгвам към Гургандж.

— А кой е този стенещият, напускащ нашия тъжен свят?

— Ранен е от разбойници — обясни дервишът. — А аз съм мислител и певец. Чакам спътник, за да не попадна в ръцете на ужасния Кара-Кончар. Казват, че този пустинен барс 21 21 Барс — голям хищник от семейство Котки. — Б.пр. не щади никого, даже бедни дервиши…

— А ти да не би да мислиш, че Кара-Кончар самият не е бил обиран?

Дервишът отвърна:

— Какво мога да мисля аз, празна черупка, гонена из степта от ветровете на странстването?

— Кара-Кончар живее в безводна, недостъпна солена земя. Той е неуловим като гущер, шмугващ се в пясъка, или като змия, плъзгаща се сред тръстиките. Никой не може да се доближи до него, а той самият може да прониква навсякъде.

— Този, който се занимава с разбойничество, си подготвя славен край: главата му ще се издигне високо над всички, набучена на кол на стената на Гургандж — равнодушно каза Джалал ад-Дин и обърна пръчката с цвърчащото месо.