Василий Ян: Чингис хан

След почивката при чергаря, Хаджи Рахим два дена вървя по тясна пътека през пустинята на север към оазиса в низините Джейхун 24 24 Джейхун — името на река Амударя през 13-ти век. — Б.а. , където се разпростираха градовете и поселищата на многолюдния Хорезъм. Бавно се тътреше магарето и равномерно крачеше зад него камилата с болния търговец, който все още не идваше в съзнание. Дервишът пееше арабски и персийски песни и се взираше в далечината с очакване кога най-после ще се появят цветните куполи на джамиите на Хорезъм.

На третия ден тясната пътека между пясъчните дюни се превърна в широк път и се изкачи на каменисто възвишение. Оттам се откри цветуща равнина, покрита с градини, горички и квадратни зеленеещи поля. Навсякъде между дърветата се виждаха къщички с плоски покриви, групи черни, задимени юрти и подобните на крепости с кули по ъглите имения на богатите кипчакски ханове. Тук-там съвсем като копия, стърчаха остри минарета и около тях преливаха в различни цветове кахлените плочки от куполите на джамиите. Като големи огледала блестяха квадратите на разораните ниви, залети с вода. Из тях ходеха полуголи хора, облечени в дрипи и с вериги на краката.

Дервишът се спря на хълма.

— Ето я земята, създадена да стане рай — шепнеше той, — но тя се превърна в долина на мъчения и сълзи. Преди петнайсет години аз избягах оттук, задъхан от страх, озъртащ се като престъпник. Кой ще може да познае сега в загорелия от слънцето черен дервиш онзи юноша, проклет от самия върховен имам? Напред Бекире, скоро ние ще нощуваме край вратите на столицата на всички столици, най-богатия от всички градове на света — Гургандж, където царства Хорезъм шах Мохамед, най-могъщият, но и най-зловещият сред мюсюлманските владетели…

Дервишът закрачи отново напред. По пътя започнаха често да се срещат двуколки, с впрегнати едри дългороги волове, пешеходци, пременени конници на украсени коне и почернели от слънцето селяни на мършави магарета; отвсякъде се чуваше мучене на крави, блеене на овце, викове на камиларите.

В първото селце дервишът веднага бе наобиколен от хора с дълги, бели тояги.

— Ти какъв си? Ако си дервиш безпаричен, защо влачиш след себе си камила? — завикаха му заплашително те. — Да идем при хакима, той ще прочете смъртната ти присъда!

Подкараха го към двор с високи глинени стени. На терасата, застлана с голям килим, седеше кръстосал крака сух, изпънал се старец в раиран халат. Огромната белоснежна чалма, грижливо разчесаната побеляла брада, строгият пронизващ поглед и мудните движения извикваха страх у всички, които се доближаваха към него, и те падаха ничком. До него седеше свит млад писар с тръстиково перо в ръка, очакващ заповеди.

— Кой си ти? — попита хакимът.

— Аз съм грешен син на моята почтена майка, по име Хадарг Рахим ал Багдадй, ученик на светите багдадски шейхове 25 25 Шейх — глава на мюсюлманска религиозна общност. — Б.а. . Ходя по дългите пътища и напразно търся следите на праведниците, скрити в хладния мрак на могилите.

Старецът недоверчиво повдигна вежди и се втренчи в дервиша.

— А кой е този болен на камилата? Защо е без чалма? Правоверен мюсюлманин ли е той или друговерец? Казаха ми, че ти си го ранил, ограбил и разпродал имуществото му? Вярно ли е това?

Дервишът вдигна ръце към небето.

— Ти, всевишни, си единствената ми защита! Удивявам се на сплетника, който не може да живее с нищо, освен с лъжливи слухове! Какво го интересуват моите труд и мъка!

Хакимът многозначително повдигна нагоре показалец и прошепна:

— Кажи ми истината, какво знаеш за този болник?

Тогава дервишът разказа за срещата с разграбения керван и за своите усилия да спаси живота на ранения.

Старецът прокара ръка по сребристата си брада и каза:

— Може би този ранен е много велик човек и ръката му достига до самото слънце? Аз сам ще го огледам.

Хакимът напъха босите си крака в пантофи, слезе от терасата и отиде до камилата.

Веднага го заобиколиха и жителите на селото, надвиквайки се един друг.

— Ние познаваме този болен човек. Това е богатият търговец от Гургандж, Махмуд-Ялвач. Ето и на камилата е дамгосан неговият знак. Керваните на Махмуд-Ялвач от двеста-триста камили ходят в Тавриз 26 26 Тавриз (Тебриз) — голям град в Северен Иран. — Б.а. и в Булгар 27 27 Булгар — през 10-14-ти век богат търговски град, столица на волжките българи, разположен при вливането на река Кама във Волга. — Б.а. , чак до свещения Багдад.