Василий Ян - Чингис хан

Хакимът изслуша жителите, помълча, помляска с устни, и после важно произнесе своето решение, което писарят старателно записа.

— Тъй като знаещите и заслужаващи доверие хора заявяват, че болният е достойният търговец Махмуд-Ялвач от Гургандж, то аз заповядвам да се свали внимателно от камилата, да се настани в моя дом и да се извика лекаря-табиб, за да го излекува със своите целебни треви, както подобава. Дервишът, направил добро дело със своята грижа за ранения правоверен, може да си върви нататък, него трябва да го възнагради спасеният търговец. Тъй като камилата не може да принадлежи на дервиша, то тя ще остане при мен, докато не се излекува нейният стопанин. Като цена за произнасянето на съдебната присъда и полагането на печата при мен остава черното магаре на дервиша.

— Записа ли? — обърна се мъдрецът към писаря.

Той прошепна:

— Добре го каза моят господар!

Управникът добави:

— Учени дервише, вземи от моите оскъдни средства един дирхам 28 28 Дирхам — произлиза от „дирхем“ т.е. византийската монета драхма — сребърна или медна. — Б.а. .

Хаджи Рахим пое медната монета, потри я в челото си и я доближи до устните си. Стиснал я в шепи, той каза:

— Велика е твоята мъдрост, хакиме. Ти ме освободи от грижа за ранения, от камилата и от магарето, което няма да мога да яздя, но няма да ми се наложи и да храня. Аз съм най-незначителният сред смъртните, подобно на лека монета, която се хлъзга от щедрата ръка на даващия в дървената чашка на слепеца. И ако твоята щедрост е така чиста, както среброто в брадата ти, то тази медна монета дирхам ще се превърне в златен динар *.

Хаджи Рахим разтвори дланите си. Там блестеше златна монета — цял динар.

— Истина ти казвам, уважаеми господарю, земята, по която стъпваш, никога няма да остане без реколта.

Хаджи Рахим отново затвори дланите си и застана неподвижно. А управникът и всички наоколо безмълвно се гледаха — ту един друг, ту към свития юмрук на странника и устите им бяха зяпнали.

— Аз му дадох меден черен дирхам. Добре помня. Но всички вие току-що видяхте в ръката му златен динар — извика хакимът и с бързина, която никой не очакваше от винаги достолепния старец, се хвърли към хаджията и се вкопчи в ръката му.

— Върни ми златния динар! С него си длъжен да заплатиш съдебните разходи!

Хаджи Рахим разтвори дланите си и старейшината сграбчи монетата, но тя пак си беше медният дирхам. Важният хаким изправи рамене и тържествено се качи на терасата.

Дервишът се приближи към магарето, свали торбата си, преметна я през рамо и, без да се оглежда, продължи нататък към Гургандж, извиквайки с цяло гърло поздрава на дервишите:

— Да, това е той, справедливият, няма друг Аллах, освен него!

„Всичко си е останало такова, каквото беше преди много години — мислеше си Хаджи Рахим, облегнал се на високата глинена ограда в една пуста уличка на Гургандж. — Същите къщички с плоски покриви сред кайсиеви и черничеви дървета, в тюркоазеното небе се вият на ята бели гълъби, а още по-високо над тях с жален стон бавно кръжат сиво-кафяви кани 29 29 Каняк — дневна граблива птица от сем. Ястребови. — Б.пр. … По същия начин се надвесват над стобора клоните на цъфтящата акация и под тях се е сгушила същата малка заветна портичка. На сивите й разсъхнати дъски още се забелязват кръговете на изкусно изрязани шарки. Някога от тази портичка излизаше девойка в розови дрехи и оранжево покривало. Къде е тя? Какво е станало с нея?“

Вратата се отвори и излезе момиче в дълга розова дреха с шафранова наметка. В ръцете си държеше лопата. Леко издадените скули, едва скосените очи, кройката на дрехите и възелът на шафрановото покривало биха показали на запознатия, че девойката е от тюркско племе. Напявайки безгрижна песничка, тя разчисти отводнителната канавка в своята градина и водата протече в пробитото отверстие под глинената ограда.

Изведнъж момичето рязко се изправи и като заслони очи със слабата си мургава ръка, погледна към края на улицата. Там някой пееше с висок, преливащ глас:

В далечината се показа млад конник в тъмнозелен чекмен 30 30 Чекмен — национална мъжка връхна дреха (кафтан), лек тюркменски халат от камилска вълна. — Б.а. , плътно пристегнат с пъстър пояс. Накривил надясно овчия си калпак, той бавно се поклащаше на гърба на дорест жребец с танцуваща походка. Внезапно той шибна коня и от място се втурна в галоп. Изравнявайки се с девойката, ездачът и жребецът се заковаха на място.