Василий Ян - Чингис хан

Момичето хвърли лопатата и избяга в двора, като затръшна портичката след себе си. Конникът килна шапката на тила си и бавно продължи нататък по пресечката.

Портичката се открехна и девойката надникна иззад нея. Боязливо се огледа, вдигна лопатата и отново се скри.

Брадатият, почернял от слънцето дервиш, с островръх калпак, бяла хаджийска препаска и разноцветен плащ пресече пътя, като шумно, подобно на слепец, тропаше с дълга тояга. Той се огледа, внимателно откачи парче розова тъкан, което се беше закачило за портата, и го скри в пазвата си.

— Да, — промърмори, — тук всичко е останало постарому: същото дърво, само че е станало още по-високо и гъсто, същата портичка — само дето е потъмняла и се е наклонила… И девойката прилича на онази, която аз обичах преди шестнайсет години, но не е тя. А къде е ли е тази, която стоеше тук преди много години с кошничка кайсии, самата тя мургава и сладостна като кайсия?! Всичко е останало същото, даже ето там, над старата кула, както и по-рано, кръжат ястреби. Само Хаджи Рахим не е същият…

Дервишът почука с тоягата по портата. Зад старата брястова вратичка се чу старческа кашлица. На прага се появи сух и прегърбен старец с белоснежна чалма.

— Яху-у! Я-хак! — запя дервишът.

Старецът, взирайки се със сълзящи зачервени очи, започна да рови в диплите на пояса си и извади стара кожена кесия. Бръкна в нея с безкръвни, восъчнобледи пръсти и измъкна тъмна монета.

— Аллахум селля 31 31 Аллахум селля — В името на Аллах. — Б.пр. ! — извика дервишът, притискайки монетата към челото и устните си.

— Кой живее в този дом? За кого мога да произнеса молитви?

— Аз живея в този дом, но не е мой, а на ковача Кара-Максум. На главния пазар всички знаят просторната ковачница и оръжейната работилница на Кара-Максум, който не отказва да даде подаяние на служещите на правата вяра.

— А какво име ти е отредила съдбата на тебе, чудодеецо?

— Не ме наричай с големите думи — чудодеец. Аз съм старият летописец на шаха, наричат ме Мирза-Юсуф и мога само да добавя стиховете на поета:

— Не, не! Ти все пак си чудодеец — каза дервишът. — Пожертва черен дирхам и тъй като твоето подаяние излезе от благородния порив на сърцето ти, дирхамът изведнъж се превърна в монета от чисто злато.

Старецът се наведе към тъмната, приличаща на птичи крак длан на дервиша, в която лежеше златен динар с изпъкнал надпис.

— В моя дълъг живот никога не съм виждал нито едно от чудесата, за които говорят свещените книги. Или ти, дервише, си способен да правиш чудеса, или пък и ти, както и фокусникът на пазара, искаш да се присмееш над полуслепия старец.

— Но ти можеш да провериш този динар. Изпрати слугата си на пазара и той ще ти донесе цяла кошница — и печен кебап, и варена юфка, и мед, и сладки пъпеши. Може би дори ще заделиш тогава малко от това изобилие за бедния пътник, дошъл тук направо от далечния Багдад?

— Нима пристигаш от славния Багдад? В такъв случай влез в моя дом и разкажи за това, което си видял там, а аз ще изпробвам силата на твоя удивителен динар.

Тътрейки краката си в жълти велурени ботуши, старецът прекоси двора и се качи на терасата.

— Ела с мен, пътниче!

Дервишът влезе след стареца в стая с кирпичен под и разстлани покрай стените тесни пътечки. На полиците в една ниша стояха две сребърни кани и стъклена иракска ваза. Таванът на стаята бе от изкусно преплетени боядисани греди и имаше отвор за дима. В средата на стаята в квадратна вдлъбнатина димеше мангал с въглища. По дължината на задната стена стояха три отворени, обковани с желязо сандъка и в тях се виждаха подвързани в жълта кожа големи книги.

Хаджията подпря до вратата тоягата си и другите вещи. Свалил обувките си, пристъпи към стареца, подви колене и се отпусна на пети.

— Бент-Занкиджа! — с дрезгав глас извика старецът.

Влезе момче в дълъг до петите раиран халат и светлосиня чалма, скръсти ръце на корема си, поклони се и зачака заповеди.

— Вземи този златен динар. Дай го на стария Саклаб и му обясни така: „Отиди, дядо Саклабе, на пазара, на тази редица, дето седят индусите сарафи пред сандъци със сребърни и златни монети. Тези сарафи продават пумпали и кости за игра. Избери най-сивобрадия и го помоли да оцени тази монета: истински ли е този златен динар?“ Ако сарафът индус каже, че няма измама, то нека го размени за сребърни дирхеми. Като вземе среброто, нека Саклаб да отиде до редицата, където пътниците могат да се насладят на изобилие от храна, и да купи всичко, което сега ще ти изреди този почтен човек, търсещ истината.