Василий Ян - Чингис хан

А ако бащата умре, то вместо него шахът заповяда да затворят следващия най-близък роднина и така дотогава, докато Абу Джафар не се предаде доброволно.

— И бащата досега е в затвора? — тихо попита дервишът.

Разширени, очите му святкаха, а лицето му стана сиво като на мъртвец.

— Бащата умря, не издържайки на влагата, тъмнината, страшните кърлежи и дървениците в тъмницата. Изпълнявайки заповедта на Хорезъм шаха, палачите хванаха по-малкия му син Туган, надянаха му същата верига и го хвърлиха в същата тъмница.

— Какво престъпление! — прошепна странникът.

— Много ми е жал за това момче Туган — продължи старецът. — Аз много се грижех за него. Не исках той да тръгне по следите на своя покварен по-голям брат и се стараех да го просветя. Туган се учеше при мен на четмо и писмо, но повече го влечаха занаятите и воинските забавления. Ето защо го дадох да се обучава при ковача Кара-Максум, който му показваше как да изработва отлично оръжие. Сега при мен на мястото на Туган е малко сираче, дъщеря на робиня, Бент-Занкиджа. Тя се оказа много способна — чете, пише и запаметява разни стихове и песни. С годините очите ми започнаха да ослепяват, всичко пред мен се раздвоява и вместо една, виждам наведнъж три луни. Бент-Занкиджа стана мой помощник, писар. Тя записва моите беседи и преписва книги. Ето я, стои пред теб с калем в ръка.

Тогава дервишът разбра, че преписвачът със светлосиня чалма всъщност е момичето, неотдавна излязло с лопатата през портичката. Изгледа я втренчено и наведе очи, без да посмее да попита за другата девойка, която бе видял точно тук, на същото място, когато беше на шестнайсет години.

Като пропъди обхваналото го вълнение, Хаджи Рахим възкликна:

— Нима не си чудотворец? Ти си обучил девойката на тънкостите на четмото и писмото и така тя има право да навие около главата си тюрбан с такъв възел, с какъвто се гиздят само мирзите. Виждам, че твоят дом е изпълнен с грижа за знания.

Старецът сплете тънките си пръсти и спря неподвижен поглед върху дервиша.

— Сега ми разкажи за себе си, дълго ли още имаш намерение да странстваш?

Непознатият тръсна разрошена глава и впи в стареца пламнали черни очи.

— Мой баща е гладът, гонещ ме през пустинята. Моя майка — нуждата, изплакала от скръб очите си, защото няма мляко в гърдите си за новороденото. Мой учител е страхът пред меча на палача. Но аз чувам глас: „Не тъжи, дервишо, ти винаги си вършил онова, което е достойно за теб!“

Старият мирза поклати глава:

— Ти си богат със знания и всеки съдия или управител на окръга може охотно да те вземе при себе си за писар. И аз още сега бих могъл да те взема за преписвач на книги в библиотеката на шаха. Там има уникални, редки книги, никому неизвестни даже по заглавие. Те трябва да се препишат, за да не се загубят за човечеството. Защо ти е да бродиш по пътищата? Нима те привличат скитането и прахта, мръсотията и камъните под краката?

Дервишът заговори глухо:

— На мен ми казват: „Защо не украсиш своето убежище с пъстри килими?“ Но, „когато се понесе призивният вик на героите, какво прави певецът с песента си?“ „Когато конят се носи в битка, как аз мога да полегна между цъфтящите рози?“ 39 39 Откъс от стихове на Ибрахим Монтесер (10-ти век) — Б.а.

Старецът, преизпълнен с учудване, разпери ръце.

— За какви войни говориш? Кой може да заплашва великолепния султан, най-силния от всички мюсюлмански владетели? Огньовете на чуждите бойни лагери ще се запалят едва тогава, когато той сам поиска да воюва…

— Страшен огън се движи от изток и всичко ще изпепели.

Старецът поклати глава.

— О, не! Докато Хорезъм шахът държи меча в ножницата му, всичко ще е тихо в долината Маверанагр и по всички граници на царство Хорезъм.

В стаята безшумно влезе стар роб с тежка верига на краката, захваната с каишки за пояса му, и внесе кошница с изобилна храна, купена за удивителния динар. Върху изтощеното му тяло бе наметнат къс раиран халат, дългите му полусиви коси падаха по раменете. Той разстла върху килима копринена покривка и нареди отгоре й питки, бадемови пирожки, чашки с мед, шамфъстък, бадеми, стафиди, захаросани парченца пъпеш и други сладкиши.

— Ще ми позволиш ли да поговоря с този стар роб?

— Говори, почетни пътнико.

— Откъде си родом, бащице? — попита дервишът.

— Отдалече, от руската земя. Аз живеех с баща ми, рибар на брега на голямата река Волга, а по тукашному я наричат Итил. Мене още като малък ме хванаха джигитите на съседния суздалски 40 40 Суздал — град в границите на Киевското княжество (нач. на 11-ти век), съществуващ и днес. — Б.пр. княз. Княз по нашему е равно на ваш хан или бек. Нашите князе воюват помежду си и който победи, той взема от победения в плен и мъжете, и жените, и девиците, и децата. След това продава като овце всички в чуждоземна страна. Така мен и сестричката ми продаде на български търговци. Те ни отведоха в своя търговски град Биляр, на река Кама, а оттам всички пленници, и мен с тях, ни подкараха през пустинята тук, в Гургандж. А къде са продали сестричката ми — не знам. Отдавна беше това. Ето и косите ми побеляха като стар козел, а все още ми се иска да видя родния кишлак 41 41 Кишлак (от тюрк. — зимовище) — селище в Средна Азия, първоначално зимен лагер на номади и полуномади — Б.пр. на високия стръмен бряг на реката. Научих се да говоря по тюркменски и по персийски. Ако не бяха другите пленници от нашите, сигурно съвсем щях да забравя родната реч. Със земляците понякога се срещаме на пазара и си разменяме по някоя родна дума. Много от тях са тук, вървят и дрънчат с вериги.