Василий Ян - Чингис хан

— Остави ме! Старците казват: „Не бий коня си, ще загубиш приятел“…

Гюл-Джамал се изплъзна и отскочи встрани.

— Вай-уляй! Ще ме удушиш! Страх ме е от теб!

Тя се хвърли към ниската вратичка и налетя на две слугини, които подслушваха.

Шахът приближи към огнището като дишаше тежко. В очите му, изпъкнали като на разярен бик, потрепваха алени пламъчета. Той почука с тръстикова пръчица по медната чаша и през вратата се показа стар слуга с козя брадичка, който се простря на пода пред него.

— Тази девойка довечера да доведете в стаята с килимите. Тук ли са векилът 44 44 Векил — пълномощник, заместник, надзирател в двореца. — Б.а. и Великият везир 45 45 Везир — началник на държавната канцелария и всички чиновници. — Б.а. .

— Всички чакат, теб, светлейши, чакат те също повелителят на новините 46 46 Повелителят на новините — началник на Държавната поща. — Б.а. , и тримата имами.

— А хан Джалал ад-Дин още ли не е дошъл?

— Опората на престола все още го няма.

— Нека почакат. Отивам в басейна. Доведи бръснаря да ми боядиса брадата и теляка да ми размачка гърба.

Шахът на Хорезъм излезе от стаята. Старият слуга, сух и прегърбен, със сълзящи зачервени очи, започна да събира възглавниците и памучните одеяла, да ги сгъва и нарежда в нишата на стената. Нещо проблесна на килима — той се наведе и вдигна наточен остър кинжал с дръжка от слонова кост.

— Та това е тюркменски нож… Ох, тези тюркменки! От гнева им трябва да е пазиш като от ухапването на отровния паяк каракурт 47 47 Каракурт — отровен паяк, среща се в пустинната и степна зона на Средна Азия и по бреговете на Средиземно море. — Б.пр. . Да го предам ли сега на векила или да го скрия? Ама кой пък ме кара да бързам?

В това време в другата стая шахът затегна шнура на широките копринени шалвари, омота едрото си тяло с раиран шал, пъхна ножа в сребърната ножница на пояса си и наметна на раменете си дълга, покрита с брокат самурена шуба. От нишата в стената той внимателно взе майсторски навита бяла чалма и с привичен жест я сложи на дългите си, полусиви къдрици. Като задържа дъха си, шахът се приближи до вратата и се заслуша, стиснал хладната дръжка на ножа.

„Внимаващият винаги е готов да отблъсне нападение. В тъмнината на лъкатушещите коридори на двореца внезапно може да ме порази ръката на изменник, изпратен от моя заклет враг, багдадския халиф…“

— Тук ли си, векиле? — попита той полугласно.

— Отдавна чакам моя повелител.

Владетелят повдигна желязното мандало и открехна вратата. Мъждиво осветени от двата светилника, привели ниско гръб, се различаваха фигурите на приближените сановници.

Мохамед напъха босите си крака в изстиналите през нощта обувки и премина в следващата стая. Там го очакваха слугите — един държеше глинен светилник, друг — сребърен тас, трети — стомна с извито тясно гърло. Те помогнаха на шаха да извърши ритуалното измиване 48 48 Ритуално измиване — в исляма ритуалното измиване се извършва преди молитва и се изразява в измиване на лицето, ръцете и стъпалата. — Б.а. край водоема, където водата се стичаше в отвор в каменния под. Четвърти слуга му подаде дълга, извезана с коприна кърпа и обу пълните крака на повелителя с вълнени шарени чорапи.

Докато шахът се занимаваше с обличането си, векилът му съобщаваше последните новини:

— Много е студено навън. Всичко е покрито с бял скреж… Тримата имами дойдоха в двореца и очакват заповеди… Чака също и началникът на палачите Джихан-Пехливан… Вчера вечерта от Булгар пристигна голям керван с триста камили, натоварени с български сахтиянови ботуши, заедно със стотина пленени уруси 49 49 Уруси (руси) — руснаци. — Б.а. . Около двеста роби са умрели по пътя, макар почти всеки ден да ги хранили с просена каша със сусамено масло. Преди него друг керван е разграбен от тюркменските разбойници. Вероятно това е дело на ръката на Кара-Кончар.

— Ще разбия тюркменските чергарски станове! Но повече от всичко не ми дават мира поклонниците от Багдад. Не са ли забелязвани дервиши араби от Багдад? Те всички са шпиони на багдадския халиф, всичките ми мислят злото.

— Та какви са тези негодници, които могат да желаят злото на великия защитник на вярата?

— Такива станаха мюсюлманите!

Завършвайки обличането, шахът тръгна по обичайния маршрут, най-напред по коридорите, после по витата каменна стълба. С факли в ръце векилът и евнухът вървяха напред и отваряха вратите на господаря си по пътя му към върха на дворцовата каменна кула.