Василий Ян - Чингис хан

„Все още не може да проумее как е длъжна да се държи! — мислеше си Мохамед. Ненапразно така я ненавижда царицата майка Теркен-Хатун… Какво надменно момиченце! Вдигнала ръка на господаря си! Ще видя как ще се гърчи и пищи, когато в килимената стая при нея влезе моят любим барс!…“

От подножието на кулата се дочуха викове. В утринната тишина думите се лееха ясно и отчетливо:

— Слушайте, правоверни! Шах Мохамед се отвърна от законите на исляма и прие ереста на алидите-шиити 54 54 Мюсюлманството се дели на две главни секти — сунитска, изповядвана от турците, и шиитска, поклонници на която са главно персите (иранци) — Б.а. . Той ласкае персийските еретиците и се е заобиколил с езичниците кипчакци. Баща му, шах Текеш, беше честен тюркмен, а Мохамед плюе на тюркмените. Не му вярвайте!

— Кой е този, който вие там? Векиле, защо не следиш за реда?

Векилът се поклони ниско пред шаха, сякаш искаше прошка:

— Там долу, от тъмницата вика един дервиш, шейхът Медж ад-Дин. Не го плашат нито оковите, нито затвора. Твоята премъдра майка Теркен-Хатун е особено благосклонна към него. От устата му обаче се леят безсрамни думи срещу неговия падишах. Вчера всички дервиши на града ни се събрали в полето и се заклели да се съберат и заедно да дойдат пред затвора, за да освободят този безумец, шейх Медж ад-Дин.

Мохамед разтърси векила за раменете.

— Умът ли си загуби! Бързо кажи на началника на палачите Джихан-Пехливан, че поверявам този бунтар в неговите здрави ръце… И да побърза, докато не са дотичали дервишите, за да го освобождават!

Шахът слезе от кулата и се озова в приемната, където го чакаха тримата сивобради имами. Повелителят събу обувките си до вратата, пристъпи към средата на стаята и се отпусна на мекия килим. Краката си той подпъхна под копринено одеяло, покриващо специално отверстие на пода, където бе разпален мангал с горещи въглени.

— Елате, седнете, учители мои!

Тримата имами, застанали на колене в края на килима, се приближиха, шепнейки арабски изрази на благодарност, и се настаниха до него, като също скриха крака под одеялото.

— Започвайте — нареди им шахът. — Обяснете, прав ли съм аз, най-силният повелител на ислямската земя, когато изисквам подчинение от багдадския халиф? А също така кажете какво трябва да сторя, ако халифът не ми се подчинява?

Имамите разгърнаха големите старинни книги, които бяха донесли със себе си, и започнаха поред напевно да прочитат текстове от Корана, за да докажат, че Мохамед, шахът на Хорезъм, е най-висшата власт на Земята след Аллах, че той винаги е прав и всяка негова заповед, всяка негова дума са свещени…

В стаята бе тъмно. През кръглия зарешетен прозорец, чак под самия таван, проникваше слаба светлина. Масленият светилник върху бронзова поставка разпръскваше мъждукащ светлик. Имамите четяха провлечено арабските фрази, без да гледат в текста.

Зад шаха стоеше важният „разстилан на покривки“, титла на главния отговорник за шахската трапеза. С една своя дума или повдигане на веждата си той даваше заповеди на слугите, които безшумно се плъзгаха по килима. Вторият сановник — „подаващият“ — поемаше сребърните блюда от главния готвач. А наоколо, през вратите надничаха лицата на сановниците, тълпящи се в очакване на шахската милост.

Черен роб със сребърна халка на носа постави над юргана широка ниска маса. „Разстилащият покривки“ с ловки движения метна отгоре й копринена покривка — достархан 55 55 Достархан — угощение. Също така красива покривка, разстилана за хранене на земята. — Б.а. . „Подаващият“ поднесе пред владетеля сребърен поднос с чашки горещ чай, подправен със сол и овча мас. На покривката постави купчинка тънки зачервени питки със запечени късчета сланина и съдинки с разтопено краве масло, сметана и мед.

Докато слушаше речта на имамите, шахът пиеше една след друга чашките и похапваше от питките. Накрая, затоплен от огъня и чая, падишахът се облегна върху мигновено подпъхнатите зад гърба му възглавници и захърка. Това бе ясен знак, че господарят е доволен от обясненията на учените имами. Всички безшумно се отдалечиха, изчезна масата с достархана, скриха се сановниците и слугите. Само черният роб приклекна близо до вратата в очакване да се събуди великият управник на ислямските земи.

В Гургандж всички познаваха високата мрачна „Кула на вечната забрава“, издигаща се на главния площад до шахския дворец.