Василий Ян - Чингис хан

Тълпата питаше: „Кой от арестуваните е главата на дервишите, шейх Медж ад-Дин Багдадй?“ Изтощените от глад и болести затворници си приличаха. Когато отлетя главата на четиринайсетия, по целия площад се надигна вой:

— Падишахът говори! Падишахът заповядва!

Всички се обърнаха към площадката над портите на двореца. Застаналият отгоре владетел размахваше пъстра кърпа. Това означаваше: „Спрете екзекуцията! Шахът прощава на осъдения!“

Тогава главният палач изтри дългия си меч с червен парцал и извика: „Доведете ковача!“

Петнайсетият, последният от осъдените, беше Туган, възпитаникът на Мирза-Юсуф. Все още само момче, той гледаше с разширени очи, без да разбира какво се случва около него.

— Поклони се на падишаха за високата милост! — извика му палачът и като обърна момчето към двореца, го наведе към земята. Ковачът започна да разбива веригата на крака на Туган.

— Почакай! Къде тръгна? Още не съм свършил!… — възкликна майсторът, но момчето, като видя, че вече не е приковано към синджира на смъртниците, скочи от ешафода и се шмугна в тълпата. След него се носеха викове, а Туган, приведен, се провираше между прииждащите граждани, като се опитваше по-бързо да избяга възможно по-далече.

Площадът около затворническата кула опустя. Тъмничарят пак стоеше до вратата, подпрян на ръждясалото си копие.

Покрай стената се провираше момиче, забулено до очи в дълга кърпа. То приближи до отвора в подножието на кулата и страхливо извика:

— Тугане! Оръжейнико Туган!

Между решетките се провряха изтощени ръце, хриптящ глас отговори:

— Твоят Туган вече загуби главата си! Дай на нас да ядем, за да го поменем с молитви.

Момичето се свлече до отдушника и завика отчаяно:

— Тугане, обади се, жив ли си?

Нов вопъл долетя от подземието:

— Дай ни каквото си донесла! На твоя Туган вече нищо не му е нужно! Той сега се наслаждава на пилафа заедно с пророка в райските градини…

Момичето подаде на проврените в отдушника ръце хляб и пъпеш и се приближи към пазача:

— Кажи ми, Назар-бобо 56 56 Бобо — дядо. — Б.а. , вярно ли е, че момчето Туган е умряло?

— Навярно е умрял. Нали го поведоха с другите на екзекуция… — и пазачът посочи с ръка към площада.

В това време се приближи старият дервиш, мушна в ръката на Назар няколко монети и започна да му шепти на ухото:

— Защо сред екзекутираните го нямаше нашият светец, шейх Медж ад-Дин Багдадй? Отложиха ли екзекуцията или шахът му прости?

Тъмничарят скри парите в гънките на усукания пояс и промърмори:

— Господарят се разгневи на шейха заради проклятията му и заповяда по-бързо да го убият, докато дервишите не са успели да го освободят.

— Но той жив ли е още?…

— Не! Когато започнаха да извеждат осъдените от подземието, там слезе главният палач Джихан-Пехливан и собственоръчно удуши светия шейх…

Туган се измъкна от тълпата и попадна в тиха улица, оградена от дебели глинени стени. Улицата го отведе до бреговете на канала.

Мътната тъмна вода бавно течеше сред насипаните високи брегове. Дългите тромави лодки се полюшваха тихо, натоварени с денкове, сухи вършини, сено и скупчили се овце.

„Да можех да замина с такава лодка далече, в чужда страна… Но кой ще ме пусне да се кача такъв мръсен, покрит с рани, в парцаливата риза!“

Недалече от брега жълтееше пясъчна плитчина. Туган се разположи там — изплакна дрехите си, изми се, сгря се на слънце, отпочина си, потопен в мисли.

„Къде да отиде смъртникът, пуснат от затвора? Кой ще ме вземе на работа? Градът е малък, а хора много и всеки иска да заработи чашка пилаф… — момчето погледна към крака си, където продължаваше да виси тежката желязна халка с гравиран надпис: «Завинаги и до смъртта».

Моят стар Мирза-Юсуф няма да поиска да разговаря с каторжник, излязъл от затвора; единствена Бент-Занкиджа може би ще пожелае. Но нима ще посмея да се покажа пред нея така, покрит с язви, като прокажен?… Все пак май ще се наложи да се върна при моя господар Кара-Максум. Той ще успее да махне тази желязна халка.“

Туган започна да се промъква по дълга улица, от двете страни на която се простираха сергии, и продавачите седяха край тях на малки издатини, покрити с килими. Стоките висяха по разтворените крила на вратите или стояха на полиците покрай стените.