Василий Ян - Чингис хан

— Какво трябва да купи слугата? — обърна се момчето към дервиша.

Той го изгледа внимателно. Нежните черти на лицето му се сториха странно познати. Къде ли го е виждал? После каза:

— Нека слугата да вземе със себе си кошница и да купи това, което би купил за брат си, ако не го е виждал много години. Нека сам избере.

Старецът повика със знак при себе си момчето и му каза на ухо:

— Нека Саклаб на връщане от пазара да не влиза тук както обикновено, одърпан и парцалив, а първо да облече моя стар халат. А ти, след като му дадеш динара, се върни и вземи със себе си мастилница, калеми 32 32 Калем — остро наострен камъш, служещ вместо перо. — Б.а. и хартия, за да записваш неговите думи.

Момчето се скри, но скоро се върна с хартия и прибори за писане.

— Кажи ми, пътниче, първо твоето име, откъде си родом и как си попаднал в Славния Багдад?

— Казвам се Хаджи Рахим ал Багдадй. Роден съм в малко селце близо до Басра. Готов съм да ти отговоря на всички въпроси, но преди това позволи ми да запитам нещо друго, което тревожи моето сърце.

— Добре, говори — подкани го старецът.

— В Багдад учих в голямо медресе 33 33 Медресе — висше духовно мюсюлманско учебно заведение. — Б.пр. , при най-известните учени. Между учениците, които заедно с мен търсеха светлината при тези факли на знанието, имаше един юноша, винаги тъжен и мълчалив, отличаващ се със страстно прилежание. Когато му казах, че искам да надяна „пояса на скитничеството“, да хвана „тоягата на странстванията“ и да се отправя към славния Гургандж, благородната Бухара и прекрасния Самарканд, този юноша се обърна към мен със следните думи: „Хаджи Рахим ал Багдадй, ако попаднеш в богатия град на Хорезъм шаховете — Гургандж, то отиди в третата улица, пресичаща главния път от пазара към Западните врати, намери там дома на ковача и търговеца на оръжие Кара-Максум и разбери дали са живи там моите почтени родители. Разкажи им за всичко, което аз правя в Багдад. Когато се върнеш тук, ще ми разкажеш всичко, което узнаеш.“ Аз му обещах и тръгнах на път. Но вятърът на случайността и бурята на изпитанията ме подхвърляха в различни краища на света. Аз вървях под палещите лъчи на индийското слънце, преминах далечните пустини на Татария 34 34 Татария — така са наричали тогава територията на днешна Монголия и Западен Китай. — Б.а. , достигнах до Великата стена, пазеща царството на китайците от набезите на татарите; посетих брега на ревящия океан, промъквах се през стръмните снежни планини Тяншан и навсякъде срещах мюсюлмани. Така изминаха много години, докато най-накрая попаднах в Гургандж, на тази улица, която ми посочи моят багдадски приятел. Намерих и дома, и портичката под белоснежната акация, и накрая ето че беседвам с тебе, чудотворецо. Ти вероятно помниш юношата, живял тук, в този двор, и напуснал града преди петнайсет години?

— Как се наричаше този юноша? — попита строго старецът.

— Там, във високия дворец на знанията, той се казваше Абу Джафар ал Хорезъмй (от Хорезъм).

— Как се осмели да произнесеш това име, нещастнико! — разкрещя се старият мирза 35 35 Мирза — персийска почетна титла, означаваща ученост. — Б.пр. и пяна покри устните му. — Знаеш ли ти, че това е най-великият грешник? Въпреки младата си възраст, той покри с позор и себе си, и своите родители и едва не хвърли в морската бездна на нещастието всичките си роднини.

— Но нали е бил много млад? Какво толкова е могъл да направи? Убил ли е някого, или е посегнал на благородния бек?

— Този ужасен Абу Джафар, за голямо съжаление, от млада възраст се отличаваше с големи способности и усърдие. Учеше с другите ученици при нашите най-добри учители, стараейки се да овладее и четенето, и красотата на изящното писане, и дълбокия смисъл на великата книга Коран. Той преуспяваше във всичко и започна успешно да реди стихове, подражавайки на Фирдоуси, на Рудаки, и Абу Саид. Но неговите стихове не бяха за наставление на другите, а само за съблазън на лековерните…

Беловласият продължи шепнешком:

— Този нещастен юноша започна да волнодумства. Позволи си да спори със сивобрадите улеми 36 36 Улем — мюсюлмански преподавател в богословско учебно заведение. — Б.а. и имами 37 37 Имам — мохамедански духовник, висш духовен съновник на мюсюлманите. — Б.пр. , хвърляйки във възмущение другите простодушни слушатели. Най-накрая, когато имамът му каза: „Ти вървиш по пътя не към рая, а към огнената пропаст на ада“, Абу Джафар дръзко му отговори: „Махни се от мен и не ме викай в рая! Докато ти проповядваш за броеници, за мястото за молитви и въздържание, аз си мисля, не е ли все едно дали ще отида в джамията на Мохамед, или в манастира на Исус, където звънят камбани, или в синагогата на Мойсей. Аз търсих навсякъде, но не намерих бог, бог няма, него са го измислили онези, които търгуват с името му. Моята светлина, моят водач е Абу Али Хосейн ибн Сина 38 38 Абу Али Хосейн ибн Сина (ок. 980–1037) — известен учен, роден в Бухара. В Европа е наричан Авицена. Проповядва свобода на разума. Оставил е много книги по естествени науки, медицина, алхимия. — Б.а. “. Тогава светите имами го проклеха и заповядаха на стражите да го заловят. Искаха да отрежат отровния му език и двете му ръце на градския площад, за да не може повече да съчинява своите развращаващи стихове. Но Абу Джафар изчезна, скри се с ловкостта на змия. Отначало мислеха, че баща му от жалост крие някъде престъпния си син. Ето защо самият Хорезъм шах Мохамед, научил за цялата история от имамите, заповяда да хванат бащата, да го хвърлят в мрачен зандан и да му окачат верига с надпис: „Завинаги, чак до смъртта“.