Василий Ян - Чингис хан

— Трябва да се спре кръвта… но с какво да го превържа? — мърмореше си той.

Дервишът взе търкулналата се наблизо чалма и взе да я развива. От тънкия муселин изпадна овална златна пластинка и когато хаджията я вдигна, видя че върху нея изкусно е гравиран сокол с разперени криле и надпис със странни букви, приличащи на мравки, бягащи по пътечка.

Това го накара да се замисли и той внимателно изгледа болния.

— Над този човек пламтят огнените отблясъци на бъдещи велики сътресения. Ето къде е скрита тайната на оживелия мъртвец — шепнеше той. — Това е пайцза 7 7 Пайцза (тюркски отпечатък) — пластинка от метал или дърво с написани заповеди на Чингис хан, давала се е като пропуск за свободно придвижване из монголските владения. Те са давали големи права на притежаващите ги: местните власти са били длъжни да оказват всякакво съдействие, да предоставят коне, водачи и храна на приносителите на пайцзата. — Б.а. на великия татарски хаган 8 8 Хаган (каган) — хан на хановете, повелител на монголите. — Б.а. . Този златен сокол трябва да се пази; аз ще го предам на болния, когато се възвърнат разумът и силата му — и дервишът скри златната пластинка в гънките на широкия си пояс.

Дълго се занимава с болния, докато не превърза ранените му гърди с тънкия муселин на чалмата. След това излезе от хижата, дръпна една от камилите да се изправи и я доведе до вратата. Там отново я накара да се отпусне на колене, пренесе болния и го сложи между мъхестите й гърбици, като го привърза с въже, за да не падне.

Когато слънцето се вдигна над дюните, дервишът вече крачеше по губещата се в снега едва забележима степна пътека. След него ситнеше с копитца магарето, а зад него равномерно крачеше високата двугърба камила. Върху нея безпомощно се клатушкаше завързан болният.

— Напред, Бекир! Бързо да стигнем до Гургандж 9 9 Гургандж — столицата на Хорезъм, впоследствие разрушена от монголите. — Б.а. , където те чака наръч суха детелина. Тук е опасно. Зад хълмовете ще изскочи разбойникът Кара-Кончар и ще направи твоя стопанин роб, а на теб ще ти одере черната кожа. По-бързо, по-далеч оттук!

Джалал ад-Дин Менгбурни, наследникът на Хорезъм шаха 10 10 Хорезъм шах — владетел на Хорезъм в началото на 13-ти век, най-силният от мюсюлманските владетели. — Б.а. , ловуваше в пясъците на Каракум. Двеста смели джигити, яздейки отбрани коне, съпровождаха младия хан. Те изпълняваха тайна заповед на шаха — да следят да не би Джалал ад-Дин да се скрие някъде извън Хорезъм. Джигитите яздеха в полукръг из степта, стараейки се да подгонят джейраните 11 11 Джейран (Gazella subgutturosa) — животно от рода на газелата, семейство Кухороги. Среща се из пустинните и полупустинните области на Азия. — Б.а. и дивите магарета към веригата хълмове, където слугите предварително бяха опънали черна палатка с бял връх и приготвяха пиршество за всички участници в лова. Пролетта бе разпръснала първите редки цветя по пясъците и остатъците от снежните преспи бързо се топяха под ослепителното слънце. На третия ден от лова небето внезапно притъмня. От север, откъм Кипчакските 12 12 Кипчакски степи — огромна територия от Днепър до Седемречието, населена с народ с тюркски произход — кипчакци. На запад се наричат кумани. — Б.а. степи задуха хладен вятър и се изви снежна виелица.

Джалал ад-Дин пришпорваше буйния си вран аргамак 13 13 Аргамак — порода ездитни коне. — Б.пр. и докато преследваше ранен джейран-самец, се отдели от свитата си. Видя как козелът накуцва и се оглежда с наострени уши. Плячката бе вече близо, но стройното животно тръсна извитите си рога и отново се понесе в степта. Упоритият и разгневен хан препускаше на разпенения си жребец, без да изпуска от очи мяркащата се пред него вирната черна опашка.

Накрая джейранът беше пронизан от стрела с орлово перо и привързан за седлото. Междувременно бурята се усили, снегът засипа пътеките. Джалал ад-Дин разбра, че се е загубил и може да загине, ако бурята не спре през следващите няколко дни. Хвана коня за повода и тръгна срещу вятъра. Докато вървеше така, нощта започна да се спуска, а заедно с нея започнаха да го напускат силите. Накрая спря, разгърна чула, покри с него коня, а той прекара нощта приседнал, почти засипан от снега.

Когато слънцето изгря, вятърът утихна. Снегът започна да се топи, между дюните потекоха ручейчета. Ханът, вглеждайки се в далечината, забеляза сигнална кула — възвишение, направено от струпани съчки и кости; тя отбелязваше пътя сред еднообразната като море равнина. Владетелят се отправи натам. В глинестата долина между пясъчните хълмове се бяха приютили четири бедни, опушени юрти.