Василий Ян - Чингис хан

Вече голяма част от града бе разрушена от непрестанните щурмове на пленниците, които монголите подкарваха към твърдината. Жителите на Гургандж продължаваха да се защитават с отчаяна ярост. Монголите завземаха квартал след квартал. Привикнали да се бият сред полето, на коне, те трудно се придвижваха по тесните улички, затрупани с отломки от горящите постройки, но продължаваха упорито да настъпват и поразяваха защитниците с дълги стрели.

Най-яростните бойци бяха занаятчиите на Гургандж; те знаеха, че ако ги пленят, участта им е предрешена: най-изкусните и силните враговете ще изпратят в далечната си родина, а останалите, непригодните, ще убият.

Жените и девойките се сражаваха на стените и покривите на домовете редом с бащите, мъжете и братята си. И ако някой от тях, поразен от стрела паднеше, то жените безстрашно струпваха пред ранения заслон от тухли и пръст, за да го предпазят от нови стрели.

Героичната защита на Гургандж написа една от най-необичайните страници в печалната повест за гибелта на великия Хорезъм; другите градове по-често показваха сляпа доверчивост към монголите, малодушие и слабост, затова загинаха безславно. Около Гургандж нашествениците загубиха много свои воини и костите на загиналите образуваха цели хълмове, които после се виждаха с години сред развалините.

Когато останаха непревзети само три квартала, измъчените, изранени защитниците на Гургандж решиха да се предадат и изпратиха избрани лица при хан Джочи, за да измолят милост и пощада. Синът на Чингис хан отвърна:

— За какво мислехте по-рано? Защо не проявихте покорност, когато войската ми приближи към града? Сега, когато съм загубил толкова много от най-добрите си бойци, мога ли да забраня на воините си да наситят яростта си с грабежи? Никаква пощада няма да има за вас.

Монголите се нахвърлиха върху оцелелите части на града. Едни от защитниците взеха в плен, други убиха, разграбиха цялото имущество.

По заповед на хан Чагатай, който не искаше перлата на Хорезъм, Гургандж, да остане на по-големия му брат, разрушиха главния бент, разпределящ водата за цял Хорезъм. Водната стихия наводни огромния град и отнесе сградите. Градът много години след това беше под вода. Който се спаси от татарите, се удави във вълните на разлятата река или загина под развалините. Запазиха се само няколко здания: част от стария Дворец Кешки-Ахчак, построен от тухли, и две шахски гробници.

Водата на разбушувалата се река потопи също и няколко други града от Хорезъм, а самата река измени течението си и дълго време минаваше през пясъците до Абескунско море.

По време на отчаяната защита на Гургандж Хаджи Рахим се намираше на стените сред сражаващите се. Тъй като знаеше арабските начини на превързване и лечение на рани, помагаше на пострадалите.

Когато внезапно се разля река Джейхун, той два дена прекара върху високата тухлена гробница-мавзолей на шах Текеш. В плаваща наблизо лодка се оказа, че кормчия е вече познатият на дервиша ковач Керим Гулем. Той го взе в своята лодка и заедно плаваха по бушуващата водна шир, спасявайки всеки, когото можаха. Не им се удаде повече да срещнат Кара-Кончар и Гюл-Джамал. Много по-късно Хаджи Рахим неведнъж чуваше приказката на мадаха 133 133 Мадах — странстващ проповедник. — Б.пр. за подвизите на Кара-Кончар, който ловеше монголи в Каракум, и за безпределната му любов към пастирката Гюл-Джамал, насила отведена в харема на последния шах на Хорезъм.

Мадахът завършваше приказката с описанието на разливането на реката, сринала славния и богат Гургандж. В този поток разбушувана вода попаднал и Кара-Кончар, няколко човека видели как отчаяно се бори с вълните, за да спаси Гюл-Джамал, но и двамата изчезнали в бурния поток… На едно място, където се издига възвишение, намерили две тела: Гюл-Джамал и Кара-Кончар лежали един до друг, и малката ръка на тюркменката била хваната от могъщата длан на Кара-Кончар…

Мадахът завършваше приказката си с поучение: „Истинската любов не умира, чак до смъртта…“ Но ако при това девойките започваха да плачат, той добавяше: „Знаещи хора ми казаха също и друго: известието за смъртта на Кара-Кончар във вълните на Джейхун е невярно, той изплувал на своя верен кон и спасил Гюл-Джамал. Отвел я в сърцето на Каракум, в юртата си близо до кладенеца Бала-Ишем. Там живели щастливо много години, което го пожелавам и на вас!“