Василий Ян - Чингис хан

В това време пристигна, завърнал се от похода на запад, прославеният пълководец Субетей-багатур. Той постави момчето Бату хан на седлото си и каза:

— Тук те очаква същият край, който застигна повелителя ми Джочи хан. Ще дойдеш с мен в Китай, където ще се научиш на воинско дело. Ще те възпитам като роден син и ще те направя пълководец.

Като се раздели с Бату хан, Хаджи Рахим отново остана самотен скиталец. Той много тъгуваше за по-младия си брат Туган, който изчезна в Гургандж по време на разлива на реката. Загинал ли е Туган, или се е спасил от вълните на реката и от мечовете на монголите? Скита ли се из други области свободен, или е роб? За това Хаджи Рахим мислеше постоянно и чакаше деня, в който отново ще се срещнат.

Дервишът обиколи различни градове, навсякъде разпитваше очевидци на скръбните дни, които преживя народът на Хорезъм по време на нахлуването на безпощадните монголи. Записваше достоверните разкази и накрая реши да напише цяла книга за Чингис хан, за това, как той стана могъщ и поиска да завладее целия свят, и за това как всичко там, откъдето минаваха монголите, загиваше и се превръщаше в пустиня.

През пролетта на годината на Дракона (1220), през месец Сафар (април) Чингис хан извика при себе си двама пълководци, изпитани при изпълнение на най-трудните задачи стария едноок Субетей-багатур и младия Джебе-нойон 136 136 През това време Чингис хан, завзел вече Бухара и Самарканд, се готвеше за поход към Индия. — Б.а. .

Те незабавно се явиха в копринената юрта на „разтърсилия Вселената“ и паднаха на плъстената постелка пред златния трон. Чингис хан седеше на петата на левия си крак, обгърнал с ръце дясното си коляно. От кръглата му лакирана шапка с голям изумруд висяха опашките на черно червеникави лисици. Жълто-зелените му котешки очи гледаха отегчено двамата преклонени непобедими багатури. „Единственият и величайши“ заговори с нисък хриплив глас:

— Разузнавачи ми съобщиха, че синът на жълтоухото куче, Хорезъм шахът Мохамед, тайно е напуснал своята войска. Прикрива следите на бягството си, но неотдавна е видян при преминаването на река Джейхун. Носи със себе си несметни богатства, натрупани за сто години от шаховете на Хорезъм. Трябва да го заловим, преди да събере втора голяма войска… Давам ви двайсет хиляди конници. Ако се окаже, че шахът има такава войска, постъпете както решите — можете ли да я сразите, ще се въздържите ли от бой… Но веднага ни известете! Тогава ще изпратя Тохучар-нойон и той сам ще се справи там, където вие двама не можете да победите… Само че ние мислим, че нашата заповед е по-силна от цялата войска на Мохамед. Не се връщайте, докато не можете да ми довлечете Мохамед във вериги! Ако сразеният от вас шах избяга с няколко спътника, за да се скрие в непристъпни планини или мрачни пещери, или, като хитър вълшебник, изчезне от очите на хората, то вие като черен ураган се спуснете из владенията му… На всеки град, който прояви покорност, ще окажете снизхождение и ще оставите там малка охрана и строг управител… Но всеки град, който се опита да се съпротивлява, превземайте! Не оставяйте камък върху камък и превръщайте всичко във въглени и пепел! Ние мислим, че тази наша заповед няма да ви се стори трудна за изпълнение…

Джебе-нойон се изправи и попита:

— Ако шах Мохамед под чуден образ ни избяга все по-далеч на запад, колко време да го преследваме и отдалечаваме от златната ти юрта?

— Ще го преследвате до края на света, докато не видите Последното море.

Субетей-багатур, изкривен и прегърбен, с хриптене повдигна глава и изхърка:

— А ако шах Мохамед се превърне в риба и се скрие в морската бездна?

Чингис хан се почеса по носа в основата между очите и погледна недоверчиво Субетей.

— Хванете го преди това! Разрешаваме ви да тръгвате.

И двамата пълководци се изправиха и поеха към изхода.

В същия ден с двадесет хиляди монголски и татарски конника се понесоха на запад.

Като изпълняваха задачата, възложена им от Чингис хан, пълководците му Джебе-нойон и Субетей-багатур с два тюмена конници две години обикаляха из долините и планинските дебри на Северен Иран, търсейки следите на избягалия владетел на Хорезъм, шах Мохамед. Нищо не можаха да намерят. А народната мълва им донесе, че Хорезъм шахът е напуснал родината си и след това, изоставен от всички, умрял на самотен остров в Абескунско море.