Василий Ян - Чингис хан

„Ние, татарите, както и вие, кипчакците, сме една кръв и един род. А вие сте се съюзили с други племена срещу братята си. Аланите са чужди и на нас, и на вас. Нека сключим нерушим договор да не воюваме един с друг. За това ще ви дадем толкова злато и богати одежди, колкото пожелаете. А вие самите си отидете оттук и ни оставете сами да се разправим с аланите.“

Монголите наистина изпратиха на кипчакците много коне, натоварени с ценни подаръци и кипчакските ханове се съблазниха, предателски напуснаха аланите през нощта и отведоха войската си на север.

Тогава дивите отряди нападнаха аланите, разгромиха ги и се понесоха из градовете им, като подлагаха всичко на огън, грабеж и убийства. Аланите обявиха, че напълно се покоряват на Чингис хан, а частите им се присъединиха към монголските отряди.

След това, като ги нямаше вече острите мечове на аланите, Джебе и Субетей внезапно поведоха тюмените си на север в степта, към кипчакските чергарища. Уверени в мира и в своята безопасност, кипчакските ханове с отделни отряди се разотидоха по своите селища. Монголите ги догониха, разпердушиниха главните пасища и взеха цялото им имущество, което беше много пъти повече от онова, което бяха дали в отплата за измяната им.

Тези от кипчакците, които живееха далече в степта, чули за нападението на монголите скочиха на камилите си, натовариха вещите си и побягнаха кой както свари — едни се скриха в блатата, други — в горите. Мнозина стигнаха чак до руските и унгарските земи.

Монголите преследваха бягащите по бреговете на Дон, докато не ги изтласкаха в сините вълни на Хазарско море 144 144 Хазарско море — през 13-ти век мюсюлманските писатели са наричали така Черно море, а Крим — Хазария. По-късно Хазарско море са наричали Каспийско море. — Б.а. и там мнозина се удавиха. Останалите живи кипчакци направиха свои коняри и пастири, за да пазят събраните отвсякъде стада и табуни коне.

След това отидоха на Хазарския полуостров и нападнаха Судак, богатия крайморски кипчакски град. Към него по-рано идваха много чуждестранни кораби с одежди, тъкани и други стоки. Кипчакците ги разменяха за роби, черно-кафяви лисици и катерички, а също и за бичи кожи, с които бе прославена кипчакската земя.

Като разбраха за приближаването на монголите, жителите на Судак побягнаха, част от тях се качиха на кораби и отплаваха през морето в Требизонт. Джебе и Субетей разграбиха града и отново се върнаха на север, за да си починат в кипчакските станове, където останаха повече от година.

Тук се простираха ливади с обилна трева и плодородни поля, орани от роби, и бостани с дини и тикви. Имаше многобройни стада от едри крави и тънкоруни овни. Монголските воини хвалеха тези степи и казваха, че конете им тук се чувстват толкова свободно, колкото и на бреговете на Онон и Керулен. Но родните степи са им по-скъпи и няма да ги сменят с които и да е други. Когато приключат със завоюването на света, всички монголи искат само едно — да се върнат на брега на родния Керулен.

Джебе и Субетей с отрядите си скоро достигнаха Шарукан 145 145 Шарукан — по мнение на някои учени, градът на кипчакците Шарукан (т.е. Шарук-Ахана) е бил на мястото на сегашния Харков. — Б.а. — главния град на кипчакците. В него имаше и каменни постройки, наполовина вкопани в земята, и хамбари със складирани чуждестранни стоки, но преди всичко бе изпълнен с разглобяеми юрти, в каквито живееха както хановете, така и обикновените номади. През пролетта те се преместваха от града в степта, а зиме отново се връщаха в града.

С пристигането на нашествениците задморските търговци, които се страхуваха от война, престанаха да търгуват със степта. Град Шарукан, разграбен и опожарен, опустя, а монголската войска отиде в Лукоморие 146 146 Лукоморие — крайбрежието на Азовско море. — Б.а. .

Там образуваха поселища — курени, в низините между хълмовете, за да се предпазят от ветровете. Всеки курен се състоеше от пръстен от няколкостотин юрти, взети от кипчакците. В курена се наброяваха хиляда воина. По средата на всеки кръг беше голямата юрта на хилядника с неговия висок рогат бунчук 147 147 Бунчук (тюрк.) — дълъг прът с топка или острие, с кичури конски косми или пискюли на върха, знак за власт. — Б.пр. от конски опашки. Около юртите, привързани към железни колове, чакаха винаги готови за поход оседлани коне с изопнати поводи, а останалите животни пасяха в огромни табуни из степта под надзора на кипчакските коняри.