Монголската войска продължи, да съблюдава строги закони — „ясите на Чингис хан“ 148 148 Ясите на Чингис хан (яса или ясак) — сборник със записани постановления и изречения на Чингис хан, дълго служещ на монголите, като кодекс със закони. — Б.а.
— лагерите бяха обкръжени от тройна верига часови. В степта, по главните пътища, водещи в земите на болгарите, урусите и угрите 149 149 Угри — унгарци. — Б.а.
, се криеха стражеви постове. Те залавяха всеки, който вървеше из степта, разпитваха го, след това пращаха при Джебе-нойон онези, които знаеха новини за съседните племена, а останалите убиваха. Заедно с много нукери в юртите бяха дошли и монголските им жени и деца, тръгнали на поход още от далечната родина, а също и жени и деца, пленени по време на път. Монголките бяха облечени така, както и нукерите, и беше трудно да се различат веднага. Понякога те участваха в битките, но обикновено водеха камилите, товарните коне и коли, в които се пазеше полученото при деленето на плячката. Жените наглеждаха и пленниците, които носеха дамга на собственика, жигосана на бедрото им, и им заръчваха различни работи. Заедно с пленниците дояха кобилите, кравите и камилите и по време на лагеруване варяха храната в медни или каменни котли.
Малките деца, родени по време на походите, или взети по пътя, по време на преходите седяха в талигите или в кожени торби, преметнати на товарните коне, както и на гърбовете на яздещите монголки.
В степта, встрани от монголския лагер, се простираше сборният табор на воини от различни племена, присъединили се по пътя към монголите. Там можеха да се видят и тюркменски пъстри юрти, и тангутски червеникави шатри, и черните шатри на белуджите 150 150 Белуджи (балохи) — ираноезичен народ изповядваш исляма. — Б.пр.
, и простите колиби от пръти на аланите или на конници от неизвестно племе. Цялата тази разнородна орда, подгонена от дивите азиатци, първа беше хвърляна в атака, а след боя събираше останките от плячката, която заграбваха воините на Чингис хан.
Глава пета
В татарския лагер край Калка
Субетей-багатур заповяда да опънат юртата му на висок хълм край морския бряг, около устието на ленивата мътна река.
Нукерите весело изпълниха заповедта, защото предчувстваха престой и отдих. На дванайсет камили докараха няколко събрани юрти. На камилите седяха изплашени кипчакски пленници с островърхи плъстени шапки. Докато поставяха полукръглите решетки и обтягаха върху тях бели плъстени парчета, които здраво привързваха с пъстри тъкани въжета, те пееха, каквото искаха монголите. Субетей запита начумерен:
— Защо три юрти?
— В едната ти ще размишляваш, другата е за любимите ти ловни барсове, а без трета не може — в нея затворихме за теб най-красивите кипчакски пленнички, които умеят да пеят и танцуват.
Субетей възрази:
— Угга! (Не!) Нека във втората юрта реват барсовете, а в третата нека да ми готви старият Саклаб. Кипчакските пленнички да не ми пречат в похода — раздайте ги на стотниците.
С котели, големи дървени лъжици и дълги ножове на пояса си, Саклаб се разположи в третата юрта. Високият, мършав и костелив роб с посивели коси бе пленен от татарите на пътя край Астрабад. Нукерите обясниха тогава на Субетей: Този старик урус е бил готвач на мирзата на самия Хорезъм шах Мохамед и е намислил да избяга в родината си. Говори на всякакви езици и умее да готви всякакви ястия. Ще ти приготвя и пилаф с бадеми, и чилаф 151 151 Чилаф — ястие от варен ориз и овнешко месо. — Б.пр.
със сливи, и кайма от грах, и каймак от сметана, и халва, и баклава. С него е и ето този мълчалив юноша на име Туган. Той ще помага на Саклаб да приготвя храната.
Тогава Субетей се разсърди и каза:
— Стига ми и само старикът, за да ми приготви обяд. Не ми трябват никакви помощници. Всеки обича да помага край котела. Този юноша въоръжете с меч и му дайте от табуна плешив, дръглив кон. Пратете го в предната стотна и нека там се учи на военно дело. Ако от него стане добър воин, то скоро ще получи и добър кон, и седло, и броня. А ако е лош воин, ще го убият в първата схватка. Няма да е голяма загуба!
В юртата с бял връх, обърната с отвора си на юг, към морето, Субетей седеше на възглавница до входа. Дълго гледаше с удивление сивото неспокойно море, където и водата, и вятърът, и рибите, а дори и летящите над вълните птици са съвсем различни от тези в сините езера на монголските степи. Отдалеч се засилваха към брега еднообразни вълни и в мъглата на синевата понякога се показваха белите платна на чуждестранни кораби — но се бояха да се приближат към заетата от татарите земя.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу