Василий Ян - Чингис хан

— Колко далеч е оттук до Киев? — попита Субетей. Той извади от торбата заедно с боба шепа златни монети, подхвърли ги в дланта си и ги сложи до себе си.

Очите на Плоскиня блеснаха и той облиза с език сухите си устни.

— А за какво ти е Киев? Руснаците няма да си тръгнат от града. А и дотам оттук е далече, шестстотин версти…

— Какво е „верст“? — разсърди се Субетей. — Не разбирам „версти“!… Кажи ми колко конни прехода са до Киев.

— Ако оттук до Киев тръгнеш с един кон, ще яздиш дванайсет дни. А с два — шест дни.

— Ето че започна да ми говориш разумно.

— Но руснаците от Киев направо в степта няма да отидат. Спускат се с ладии по Днепър до „лакътя“, ето до този ъгъл, до остров Хортица. Тук се прехвърлят на другата страна и там по краткия „Залозни шлях“ 155 155 Залозни шлях — много древен търговски път от Азовско море към Днепър. „Залозни“ произлиза от древното произношение на думата „желязо“. По този най-кратък път са пренасяли с кервани желязо, което е било в древността ценен метал и се е доставял от Китай и други места в Азия. — Б.а. стигат до тук, до Лукоморие. Дотук с добър конски ход са най-много три-четири дни, а с два коня ще се измине и за два дни.

— Само два дни? — удиви се Субетей. — За два дни русите могат да дойдат дотук от Днепър?

— Виждаш ли, ето тук, от сгъвката, от Хортица, нашите руси често правеха набези над половецките станове. Ако се язди без почивка, за два-три дни ще изминеш разстоянието.

Субетей бе видимо доволен, получил толкова важни сведения. Той се подсмихна, плесна се по коленете, и заповяда да донесат кумис. После подробно разпитваше Плоскиня за пътищата, за бродовете през реките, за войската на урусите; за това какви са техните коне, как са въоръжение воините, добре ли се бият?

— Бият се здраво, най-вече със секири, но и с прости топори.

— Колко е голяма войската на тези уруси?

— Ако всички близки князе доведат в Хортица дружините си: киевските, черниговските, смоленските, галицките, волинксите и другите по-малки, в степта ще се движат петдесет хиляди пешаци, стрелци и конници.

— Значи имат пет тюмена? — каза Субетей и постави пет златни монети около „сгъвката“ при Хортица на Днепър, където започваше степта. — А колко конници ще докарат кипчакците?

— Има-няма — също ще съберат петдесет хиляди 156 156 Плоскиня умишлено преувеличава числеността на руските и половецски войски, за да наплаши монголите. В действителност те са били значително по-малко. Летописите не дават точни данни. — Б.а. . От тази страна на Днепър вече се е струпала безбройна тълпа кипчакци.

Субетей сложи още пет жълтици.

— И така, срещу нас ще има десет тюмени уруси и кипчакци? — отбеляза той и погледна към непроницаемия, мълчалив Джебе. — Помниш ли, Джебе-нойон, с каква войска тръгнахме към Хорезъм от Черни Иртиш… Да покажем сега добри ученици ли сме на „разтърсилия Вселената“ Чингис хан!

Плоскиня, застанал на четири крака, гледаше ту към златните монети, ту към замислилите се монголски ханове. Хитри, зли искри пробляснаха в очите му, когато небрежно попита:

— А ти, светлейши татарски войводо, няма ли да сложиш още няколко жълтици на мястото, където стои татарската ти сила? Похвали се колко е голяма войската ти!

Субетей сви изкривените си пръсти в юмрук и го тикна в лицето на Плоскиня.

— Ето колко е татарската ни войска! А ето какво ще направя с урусите и кипчакците! — Субетей злобно сграбчи десетте оставени златни монети и ги хвърли в торбата с боба. — Всички ще ги напъхам в торбата ми и ще ги изстискам като извара.

Плоскиня отстъпи назад.

— Дай ми нещо от ханската си милост за усърдието!

— Угга! Пари не давам никому, а всички ми носят, и аз всичко изпращам на моя повелител Чингис хан, непобедимия… Впрочем, ти можеш да си заработиш наградата. Имаш ли синове?

— Слава на бога, четирима са.

— Къде са? Далече ли?

— По бродовете на Дон.

— Ще изпратя за тях сто конници, веднага ще ги докарат тук. Ти ще им наредиш да се промъкнат като съгледвачи при урусите и там да разгледат къде са уруските полкове и колко са. Нека разберат какво мислят уруските воеводи, след това бързо да се връщат обратно, за да ми разкажат точно всичко. Тогава ще пусна и теб, и синовете ти на свобода и ще ви дам за награда стадо коне и на всеки по шепа злато. Е, какво се бавиш? Какво размишляваш?

Плоскиня застана здраво стъпил на земята, разтворил крака за опора, тежко въздъхна и каза: