Василий Ян - Чингис хан

В тълпата се говореше, че всичко това е на най-главния половецки хан Котян, собственик на сто хиляди коне, бродещи из безпределните равнини на „Дивите поля“ с неговата дамга: следата от копитата им беше във вид на полукръг и под него имаше две черти.

— Котян е господарят на степта! Само той може да изведе огромна войска. Неслучайно е дошъл в Киев. Нуждата го е подгонила. И другите половецки ханове са тръгнали с целите си родове към русите и сега преминават Днепър по всички бродове и мостове. Половецките отряди влизат във водата на коне с брони, с щитове и копия… Какво ще става? Не са ли намислили нещо лошо? И весели песни вече не пеят. Само тягостни като камилски стонове, които се дочуват издалеко, когато воините вървят от степта към нас…

В дворците на Великия киевски княз Мстислав Романович 159 159 Мстислав Романович (1214–1223) — последния киевски княз от рода Мономахи. — Б.а. бързо се приготвяха за събора: очакваха и по-значимите, и по-малките князе. До всички бяха изпратени вестители с резервни коне, да призовават към защита на руската земя.

На киевския княз не му беше леко да приеме именитите гости — всеки се появяваше с дружинниците 160 160 Дружина — в древна Русия — приближени на княза и княжеска войска. Дружинник — военачалник на княжеската войска. — Б.пр. си: колкото по-велик беше, с толкова по-голяма свита идваше. Княжеските слуги накараха всички хлебари и месари в Киев да пекат пирози 161 161 Пирог — вид тестено изделие с точени кори, обикновено с пълнеж. — Б.пр. с плънка и пшенични краваи и да ги пращат в двора на владетеля. Сега князът не притежаваше тази сила, която владееше в Киев преди сто години, по времето на Мономах. Тогава под десницата на киевския княз бе почти цялата руска земя: и Киев, и Переславъл, и Смоленск, и Суздал, и Ростов, и даже далечния богат Новгород му принадлежеше изцяло. Тогава му се подчиняваха всички князе, а половците 162 162 Половци — тюркски чергарски народ, живеещ в Кавказ, около реките Волга и Дон — Б.пр. не смееха да шавнат. Той разнесе славата на руското име по всички краища. Но години минаваха, родът на Мономах се разделяше. Князете раздаваха градове и области на синовете си, племенниците и внуците си, и сега Мстислав Романович владее орязан и отслабнал Киев. За последните двайсет и пет години разгромите на руските князе изтощиха града, когато галичаните, владимирците и суздалците, както и повиканите от недобросъвестни князе диви половци „грабеха и палеха древната столица“ 163 163 Най-силните погроми на Киев са били през 1162, 1169, 1202, 1204, 1207, 1210 години. Особено се е запомнил погромът през 1203 г., когато княз Рюрик Ростиславич в борбата за власт вика на помощ дивите половци. Те палели града, биели мирните жители, грабили имуществото им и отвели в плен дори и малки деца. — Б.а. .

Не беше леко на киевчани да възстановят своя престолен град след толкова разгроми, много домове стояха разрушени, с избити прозорци и врати…

Сега отново из степта се надигна беда. Тя събра заедно непримиримите князе, горди и упорити, които бяха враждували помежду си през целия си живот за най-добрия трон, по-доходен град, повече хора. Сега старите врагове, половците, сами изтичаха в Киев, за да търсят подкрепа. Унили и оклюмали, те седяха на тълпи пред вратите на княжия двор. Когато руските князе започнаха да пристигат, половците изтичаха към тях, целуваха поводите на конете, протягаха ръце и викаха:

— Съберете войска! Елате в нашата степ! Защитете ни! Помогнете да се прогонят злите врагове!

Князете, всеки със свитата си, се събираха в Двора на двореца; те стояха поотделно, спореха, понякога обикаляха, за да чуят къде какво се говори, но колкото и да ги умоляваха и канеха управителите на киевските княжески домове, не се качваха във великокняжеските покои за съвещание.

В двора се намираше и половецкият княз Котян, горд, както винаги, около него, скръстили ръце пред коремите си, начумерени и неподвижни, стояха съветниците му с островърхи калпаци, с потъмнели от слънцето и степния вятър лица. Старият преводач от степните бродници обясняваше на хана кой от князете вече е дошъл, как наричат този или онзи и кой е особено влиятелен и силен. Котян, след като обмислеше на кого трябва да се изкаже почит, се приближаваше с поклащане, правеше поклон, при който с мъка докосваше с пръсти земята, и като се изправеше отново с достойнство, поглаждаше полубелите си дълги мустаци и казваше все едно и също: