Василий Ян - Чингис хан

— Отсечи ми главата, прославени хане, но не закачай синовете ми!

Субетей засъска и удари с юмрук по килима.

— Така ли говориш с мен? Хей, нукери! Отведете моя почетен гост в юртата с барсовете и поставете тройна стража. А Саклаб нека го нагости доволно, като хан…

— А краката му да вържем ли? — попита нукерът. — Такъв вълк ще избяга!

— Не забравяйте да му окажете чест и да го вържете със здрава желязна верига!

На левия степен бряг на Днепър, срещу Киев, един сал още в зори бе завладян от по ловците, нападнали го внезапно. Те се качиха на сала и заплашиха със смърт превозвачите като не им позволиха да избягат. От многото хора салът се наклони и се напълни с вода. На пъстър като барс кон пристигна старият тромав половецки хан. Съпровождаше го една стотна джигити. Един от тях яздеше юнашки напред и носеше на дълъг прът ханския бунчук с конски опашки и медни дрънкалки. Друг беше с кожено дайре. Двама пронизително свиреха на пищялки. Един джигит на див, пръхтящ кон, като плющеше с камшик се опитваше да освободи път и ханът да стигне до превоза.

Встрани, пред струпалите се слушатели, мършав прашен странник с торба на гърба, разказваше, че всички половци сега бягат от Дивото поле 157 157 Дивото поле — причерноморските степи. — Б.а. , а след тях препуска непознатото, страшно племе на „татарите“ — „лицата им са без бради, носовете им са тъпи и на всички косите им са чорлави като на вещици. Само при вида на безбожните татари, хората падат и умират…“

— Какви са тия хора? Разкажи ни, Божи странниче, явно е, че си запознат, начетен човек.

Странникът, подпрян на дълга тояга, започна да говори:

— Дойде от изток безбройното множество на някакъв отровен народ, за който не се бе чувало нищо в страната ни, говорещ „татарски“ и още седем езика. Както половците досега пленяваха и убиваха околните народи, така сега настана и тяхната гибел. Татарите не само ги победиха, но ги изкорениха като се установиха на земята им…

— Откъде се е пръкнало това племе?

— За тях споменават сказанията в светите книги, за тях епископ Методий Патаройски свидетелства, че гръцкият цар Александър Македонски, в древните времена изтикал езическия нечист народ на Гоги и Магоги 158 158 Гоги и Магоги — приказен народ на диви великани, които Александър Македонски уж бил изгонил зад далечните североизточни планини. — Б.а. в края на земята, в Етриевската пустиня, между Севера и Изтока. Затворил ги в планините и заповядал да стоят там до свършека на света. И така епископ Методий рече, че в края на света планините отново ще се разтворят и тогава оттам ще излязат Гоги и Магоги и ще плъзнат по цялата земя от изтока до Ефрат, и от Тигър до Понта — цялата земя, освен Етиопия…

— Цялата земя! — възкликнаха в тълпата слушатели.

— Това и нашата земя ли означава?

Странникът продължи:

— А нима не виждате какво става наоколо? Това е знамение за края на времето! Появи се страшна звезда, простряла лъчи на изток в знамение за новата гибел над християните и нашествието на нов враг… Излязоха от планините и ни връхлитат нечистите Гоги и Магоги! Дошло е вече предреченото време. Краят на света е близо!

Чуха се въздишки и плач. Странникът свали плъстената си шапка и слушатели му пускаха в нея гевречета и малки черни монети.

От десния бряг на големи насмолени ладии преплаваха военачалниците на Великия киевски княз. Те разгониха тълпата, разчистиха място за преминаване и помогнаха на стария половецки хан да се качи на сала. В ален копринен чекмен, подплатен със самурени кожи, с бял островръх калпак, поръбен с кожата на червена лисица, и с червени ботуши, обшити с бисерни нанизи, ханът стоеше важно, хванал се за перилата с ръка в кожена „пухкава“ ръкавица. С другата ръка стискаше дръжката на крива сабя, по която блестяха елмази.

Ханът, снажен и величествен, изглеждаше спокоен, само очите му тревожно се взираха в тъмните води на Днепър. Вятърът се усилваше, повърхността на реката се накъдри и вълните се увенчаха с бели гребенчета.

Ханът плати щедро. Превозвачите получиха от него доста шепи сребърни монети и се стараеха с всички сили. Цял ден превозваха огромния керван: отбрани коне, покрити с бродирани чулове, камили, които ревяха от страх, тежки биволици с дълги рога, които се извиваха назад чак до плешките им, преоблечени на самия бряг чуждестранни пленници, смугли, черновежди, украсени с мъниста и ленти. Всичко това се караше в дар на руските князе.