Василий Ян - Чингис хан

Тук са свободната степ, високата трева, езерцата с плаващи птици. Наоколо пасе добитък, заграбен от кипчакците: биковете бяха бели и дългороги, овните — тлъсти, отглеждани предимно за месо, също бели; и плъстта при кипчакците е бяла, и юртите също. Воините на Субетей всеки ден ядяха месо и, без да се занимават с нищо, се търкаляха на персийки килими. Понякога монголските ханове-хилядници излизаха на лов със соколи или устройваха надбягвания, за да изпитат конете — своите, монголските, и плячкосаните по пътя: тюркменски, персийки, кавказки и други.

Нагоре по течението на река Калка, вторият пълководец — Джебе-нойон, опъна юртата си върху една могила насред степта. Наоколо се простираше зелена равнина. През нея на север се спускаше веригата стражеви могили.

Въпреки че и Субетей, и Джебе бяха изпратени от Чингис хан на запад едновременно и с една и съща задача, двамата пълководци невинаги се понасяха, винаги спореха и всеки се стараеше да покаже грешката на другия. Чингис хан изпрати съперниците с хитра мисъл наум. Неведнъж беше правил същото и с други свои нукери, възлагайки една задача на двама — та нали съперниците винаги се стараят да се отличат.

Джебе, стремителен в походите, постоянно се откъсваше напред. Отрядът му неведнъж бе попадал в най-опасни положения. Той изкусно се измъкваше от напиращия противник, но когато вече отвсякъде го заплашваше гибел, се появяваше и го измъкваше Субетей. Той нападаше неприятеля със сплотените редове на тежката монголска конница, в която нукери и коне бяха покрити с железни китайски брони.

Високият, строен Джебе, със стъклени неподвижни очи, който никога не се усмихваше, след битката отиваше при Субетей, покрит с прах и изпръскан с кръв. Седнал край огъня, надълго и нашироко обясняваше, че не е направил никаква грешка, че враговете били прекалено много. А Субетей се подсмихваше доволен, че отново бе спасител за Джебе, и му предлагаше по-добре да не обяснява грешките си, а да опита младото овнешко, печено на шиш, което както при самия Хорезъмийски падишах бе шпиковано с чесън и фъстъци.

Джебе беше горд, самоуверен, избухлив. Мислеше, че не може да сгреши никъде, защото от шестдесет крачки можеше със стрела да уцели главата на бягащ лалугер. За точното око и стремителността си бе наречен „Джебе“ — стрела 152 152 Джебе се бе издигнал до сегашното си положение от обикновен нукер. „Тъй като Джебе бе храбър човек, Чингис хан му повери командването на десетка; тъй като служеше добре, го направи бек на стотна; тъй като показа старание и усърдие, стана хилядник. След това ханът му даде бекство на «тъйми» (тюмен) и дълго време той служеше в свитата, ходеше с войската и вършеше полезни дела.“ (Рашид ад-Дин) . Под това име го знаеха във войската, въпреки че истинското му беше друго. Преди битка той винаги оглеждаше местността, носейки се на висок кон по опасните места напред, и неведнъж телохранителите тургауди едва го спасяваха от гибел.

Субетей, със снопчета сиви косми по брадата, изглеждаше като старец; никой не знаеше на колко години е всъщност. Някога в младостта си бе получил рана в рамото, мускулите му бяха прерязани. От тогава дясната му ръка остана сгърчена и той действаше само с лявата. Лицето му бе разсечено през лявата вежда, от което лявото око бе винаги затворено, а дясното, отворено широко, сякаш вижда през всичко и всеки.

Всички нукери във войската говореха, че Субетей е хитър и внимателен като стара лисица с прегризан крак, злобен като барс, попаднал в капан — със Субетей няма защо да се страхуваш от никой враг и с него няма да се затриеш.

Джебе упорито обмисляше плана на пътя, по който да стигнат до Последното море, миещо бреговете на Вселената. Съобщението за Чингис хан, изпратено с песента на пратеника, измисли Джебе, а Субетей само кимаше, поклащайки глава, и се подсмихваше:

— Далеч ли ще стигнеш? И скоро ли ще се появи мястото, откъдето ти, като сайгак, ще побегнеш обратно и на мен за последен път ще ми се наложи да те измъквам?

Шпионите, наблюдаващи степта, залавяха преминаващите пътници, водеха ги при Джебе и той сам ги разпитваше: за племената, живеещи на запад и на север, за пътищата до тях, за реките и бродовете през тях, за храната на конете, за богатите градове и силните крепости, за войската, оръжието и за това дали се бият добре воините, попадат ли стрелите в набелязаната цел и далеч ли е Последното крайно море.