Василий Ян - Чингис хан

— Моля милост, скъпи гости! — каза с тъжен, съвсем потиснат от грижи глас.

Всички князе в двора започнаха изведнъж да викат един през друг:

— Защо ни извика? За да спасяваме дивите половци ли? Чумата да ги тръшне! Без тях ще ни е по-добре! Нека сами да се спасяват, а ние погледаме!

Тромавият хан Котян се отдели от тълпата и, поклащайки се на кривите си крака, забърза към входа. Докосна с ръка земята и обшитата със злато дреха на княза и задъхвайки се каза:

— Княже пресветли! Преди бе милостив към мен, както и аз към теб! Бъди ми бащица! Помогни да прогоним злобния народ на Чингис хан! Като вълци препускат по земите ни злодеите, наречени татари. Цялата ни земя отнеха, а утре ще дойдат при вас и вашата руска земя ще вземат. Защитете ни! Ако не ни помогнете, днес ще бъдем избити всички, а вие, руснаците, ще бъдете избити утре! Трябва да се обединим в една обща битка.

— Не предизвиквай съдбата! Какви ги наприказва — чуха се недоволни гласове. — По-тихо, оставете да говори, какво само напразно лаете!

Други възразяваха:

— Половците са наши врагове! Сега са в земите ни без сила и мощ. Да ги избием и да завземем богатствата им!

Нови гласове, надниквайки се взаимно, се смесваха в див шум. Киевският владетел се озърташе безпомощно, вдигнал ръце. Виковете се усилваха.

Тогава Мстислав Удатни, решителен и бърз, се качи на стъпалото пред входа.

— Преславни князе и честни воеводи, и всички вие руски храбреци! — започна той. — Не сме ли всички ние синове на една земя, на святата руска земя? Да забравим старите спорове и разпри, и войните с половците! И ние сме ги побеждавали и убивали, и те са ни разгромявали… Сега настанаха тежки дни и за тях, и за нас. Когато настъпва нов, неведом враг, по-добре дружба, отколкото война с половците. Ако сега не им помогнем срещу безбожните татари на Чингис хан, то половците може да се предадат и вражите сили да станат още по-големи.

— А що за хора са татарите? Може да са обикновени воини, по-прости и от половците. Колко са?

— Хан Котян заедно с аланите се би срещу татарите на Чингис. Казват, че те нападат дружно, бият се смело. Дошли са отдалече, преминали са страната на обезите 167 167 Обези — племе обитаващо Северен Кавказ. — Б.а. и Железни врата. Половците сами не можеха да ги спрат. Разграбили поселищата им, отвели и жените, и конете, и добитъка, и всичките богатства на Котян и другите тамошни воеводи… Сега татарите така са се наплячкосали, че не знаят къде да дянат пленниците, наяли са се като псета с мърша и са стоварили богатствата си в Лукоморие, на брега на Хазарско море… А самите татари, без товар, се придвижват към руската земя. А ако някой говори, че не се грижа заради светата руска земя, а заради моя тъст, обеднелия сега хан Котян, това е лъжа!

Тълпата слушаше прославения княз Мстислав, затаила дъх. Разнесоха се отделни възгласи:

— До брега на Хазарско море е далеч, двадесет дни път.

— Не ние първи ще посрещнем неканените гости! Князът киевски ще трябва да ги срещне, нека той се притеснява!

Тълпата тътнеше, знаеше, че сред князете няма единна братска любов, не са на едно мнение и в тях говори скорошната злоба и ги изгарят старите сметки.

Дочу се песнопение. Църковна процесия в брокатени ризи се появи в точното време, за да успокои разгорещилите се страсти и спорове. Четирима широкоплещести дякони, размахали кандила, момчета със запалени големи свещи в ръка, накрая митрополитът с голяма златна митра 168 168 Митра — вид шапка, корона — обикновено за епископите и се носи по време на богослужение. — Б.пр. , смугъл чернобрад грък, поддържан под мишници от две момчета — всички се приближиха към входа с протяжно песнопение и спряха, като веднага се възцари тишина.

Киевският княз приближи към митрополита, наведе се, допрял длани, целуна благославящата старческа ръка и тихо прошепна:

— Кажи поучение, свети отче! Уговори князете да се държат заедно, с любов, да забравят старите обиди!

Митрополитът се изкачи до вратата, благославяйки всички на три страни, и започна да ниже заучената реч, като плахо изговаряше руските думи:

— Любезни мои братя и синове! Научете се да бъдете благочестиви деятели по евангелското слово! Принуждавайте се на добри дела, ради бога! Сдържане на езика, смирение, поробване на тялото и на гнева погубление!

Киевският княз стоеше кротко склонил глава. Мстислав Галицки тревожно се оглеждаше, забелязал отворените усти и недоволството по лицата. А митрополитът продължаваше: