Василий Ян - Чингис хан

Гремислав пееше за смелия поход на Игор Святославич срещу половците, за споровете и раздорите на князете и произлязлата от това гибел на храбрите руски воини, за това как тези караници „отвориха на враговете вратата към руската земя“…

Мнозина от слушащите оброниха глави, подпрени на ръцете си, и се замислиха: не ги ли грози и сега такава беда заради несъгласието и взаимната ненавист на князете, и няма ли да погубят тези разпри и вражди великото руско дело — да се защити родната земя?

Субетей извика десет свои хилядници. Джебе също дойде с десет. Всички седяха в юртата в кръг, и старите, и младите. Слушаха какво говори Джебе. А той гледаше над главите им и сякаш виждаше нещо в далечината.

— Киев е богат град… — казваше пълководецът. — Домовете за молитви имат високи покриви, кръгли и покрити с червено злато. Ще обелим тези златни покриви и ще поставим край шатрата на Чингис хан кон, излят от чисто злато, голям колкото неговия бял кон Сетър.

— Да поднесем на Чингис хан златен кон! — възкликнаха монголите.

— Русите имат много ханове; по тяхному се казват „конязи“. И всички тези ханове — „конязи“ — се карат помежду си, ядат се като кучета от различни станове. Ето защо няма да е трудно да ги разгромим. Никой не е събрал тези „конязи“ в един колчан, те си нямат Чингис хан.

— Такъв друг вожд като нашия велик Чингис хан никъде по света няма да намериш!

— Казвам ви: трябва да налетим над руската земя бързо, да я запалим от всички краища и да превземем Киев, докато… — и Джебе спря.

— Докато какво? — попитаха хилядниците.

— Докато не е пристигнал още отговорът на съобщението до нашия единствен и величайши.

— Чингис хан ще заповяда да чакаме неговото пристигане! Чингис хан ще поиска сам да влезе в Киев! — говореха монголите. — Ние вече превзехме такива големи градове като Бухара, Самарканд, Гургандж, няма да ни е трудно да превземем Киев. Трябва по-скоро да превземем Киев!

Всички гледаха към Субетей и чакаха какво ще каже този хитър и внимателен „барс с прегризана лапа“. Той седеше, наведен на една страна, и се вглеждаше с втренчен поглед във всеки.

— Няма да ни е толкова лесно да разбием урусите, както си мисли Джебе-нойон — каза хилядникът Гемя бек.

— Урусите и кипчакците са много — сто хиляди, а ние сме малко — двайсет хиляди и още един тюмен от всякакви бродяги; те ще се разлетят като врабци, ако започнем да отстъпваме. Опасно е да навлезем в руските земи, където има много, много силна войска. Не трябва да отиваме в Киев… Оттук трябва да се върнем обратно, под могъщата десница на Чингис хан…

— А не помниш ли ти, храбри багатуре Гемя бек — каза Джебе, — че цзинците 172 172 Цзинци — китайци. — Б.а. бяха още повече от урусите, когато заедно с теб и други багатури влетяхме в разораните им равнини зад голямата китайска стена?

Субетей се раздвижи и махна с ръка. Всички притихнаха и се наклониха към него.

— Като започваме делото си, трябва да си спомним как по-рано постъпваше „единственият“. И след това трябва да помислим какво би направил на наше място — бавно говореше Субетей. — Първо, трябва да се надхитри врагът, да го погалиш по козинката, че да замижа, да разтвори лапи и да се опъне по гръб… А после се хвърляй върху него и му прегризи гръкляна!

Всички се изправиха и се спогледаха. Сега стана ясно какво ще се случи — дума не става да се връщат назад, под защитата на могъщата ръка на Великия хаган…

Субетей продължи:

— Урусите са много! Те са толкова силни, че могат да ни смачкат, както кракът на камила смачква спящия на двора скакалец. Но те нямат ред! Техните „конязи“ вечно се карат един с друг. Войската им е стадо силни бикове, които бродят из степта в различни страни… Само че урусите си имат свой Джебе! Наричат го „багатур Мастисляб“… Казват, че този Мастисляб много е воювал и досега е видял само победи, но те нямат своя Субетей-багатур, та когато Мастисляб препусне напред в опасно място, да го подкрепя и измъква от беда!

— Ще го заловим този Мастисляб и ще го отведем при Чингис хан! — възкликнаха монголите.

— Обещавам, — добави Субетей, — че този, който плени Мастисляб и свали златния му шлем, сам ще го отведе при Чингис хан.

Съвещанието продължи дълго. Всички говореха шепнешком, за да не чуят часовите нукери решението на монголските пълководци.

На другия ден Джебе пое на запад със своя тюмен конници, а Субетей с другия тюмен остана на брега на река Калка, за да нахранят конете и да се подготвят за решителната схватка.