Василий Ян - Чингис хан

— Окажи ни помощ, бъди ни брат! Задава се гибел за всички ни! Да застанем всички заедно, да прогоним гибелта. Не отклонявай малките подаръци, приеми моята почит! Никого не съм забравил, на всички искам да окажа уважение — и с тъкани, и с коне, и с добитък, и с пленници.

Към обед слънцето вече се изкачваше, а князете все още стояха всеки отделно и до прегракване спореха из шумния княжески двор: всички чакаха кой пръв ще влезе в залата на киевския княз. Казваха, че княз Мстислав Романович очаква още някого — дали не се надяваше на пратеници от север, от властния и надменен суздалски княз, Юрий Всеволодович, който чака съвет при себе си, във Владимир, и няма да дойде на съвета на князете в отслабналия Киев. Не се вижда също и галицкият княз Мстислав Удатни 164 164 Съвременниците наричали галицкия княз Мстислав Мстиславович Удатни (удачливый — късметлия), а по-късно летописците са го преиначили в (удалой — смел). — Б.а. — той най-настойчиво от всички призоваваше на снем (съвет) и пратениците му притискаха всички: грози ни неминуема беда, идвайте по-бързо!

Изведнъж всички се оживиха и заговориха:

— Мстислав Удатни дойде — и с любопитство, като се изблъскваха един друг с лакти, се опитваха да видят княза, прославен с успешните походи и победи над угрите и ляхите.

Галицкият княз влезе с лека походка, въпреки възрастта си. Спря, обхвана събралите се с живия поглед на черните си проницателни очи, сякаш търсеше някого, и известно време засукваше дългия си мустак. Носеше златен шлем, пробляскващ на слънчевите лъчи, и лека ризница със златни орнаменти — бе готов за бой. Червеният му плащ се развяваше при стремителната му походка. Когато забеляза в дъното на двора хан Котян, се насочи право към него. Ханът се забърза и с протегната ръка тръгна срещу Мстислав. Допряха рамо до рамо и възрастният владетел притисна глава към гърдите на галицкия княз. Белият калпак на Котян падна в прахта и всички видяха, че раменете на половецкия хан конвулсивно потрепват.

— Плаче! Нека плаче! — зашепнаха в тълпата. — Тези злодеи немалко наши хора поробиха, сега сами ще разберат какво означават горчивите сиротни сълзи! Мстислав е женен за дъщерята на хана, затова и се старае за богатия си тъст!

Дружинниците съобщиха на киевския княз за пристигането на Мстислав Удатни. Само че Мстислав Романович все още се бавеше и не излизаше през главния вход, за да посрещне братовчед си — пречеха старите сметки! А Мстислав, прегърнал Котян, се отдалечи с него в края на двора и двамата дълго стояха там и разговаряха.

Отново всички зашептяха и се чу възклицание:

— Суздалците дойдоха! Ще имаме силна подкрепа! Къде сме тръгнали без суздалците! Не, не са суздалците, а младият ростовски княз Василко Константинович.

В двора влезе строен, млад воин. Светъл мъх едва покриваше брадичката му. И той, като Мстислав Галицки, бе готов за бой — в ризница и стоманен шлем и с дълъг прав меч на пояса. Беше с ален, извехтял плащ. Целите му дрехи бяха в прах и мръсотия, видно бе, че тъкмо е слязъл от коня. До него креташе старец с дълги посивели коси, падащи върху раменете му; на ремък от полуобработена кожа, преметната през рамо, висеше гусла 165 165 Гусла — музикален инструмент, под името на който в Русия наричат няколко разновидности на лежащи арфи. — Б.пр. .

— Това е слепият певец! Славният певец Гремислав! По-рано беше воевода, неведнъж е громил половците, а рязанският княз Глеб от злоба го хвърли в тъмница, ослепи го и го държа три години. Там, в заточение, Гремислав започна да съчинява песни и го измъкнаха от затвора. Оттогава броди от един град в друг и пее за старите времена. Днес значи ще чуем певеца!

Младият княз Василко с приветлива усмивка и с уважение към по-възрастните князе обиколи всички. Те сами тръгваха към него и питаха:

— А защо не идват суздалците! Ти си им съсед, ти знаеш, защо ги няма? Великият суздалски княз Юрий Всеволодович ти е роден чичо, придума ли го?

— Все още мисли! А дали ще дойде — това и ведуните 166 166 Ведун — знахар, магьосник (при славяните). — Б.пр. не могат да кажат…

От главния вход на княжия дом излязоха по двама десетина дружинници, всичките подбрани, еднакви и хубави, в ризници и шлемове и с къси копия. Спуснаха се по стъпалата и се спряха от двете страни на стълбата, очаквайки княз Мстислав Романович. Той излезе бавно, като се подпираше на жезъл с позлатен орел. Строгите очи изпод прави вежди гледаха уморено и нерадостно. Леко раздвоена брада със сребърни нишки, кръст и златна иконка на гърдите, брокатен кафтан — целият иконописен облик на княза говореше повече за църковно бдение и нощни молитви, отколкото за грижи и мисли за война. Князът, накуцвайки леко, се спусна по стълбата и спря на последното стъпало.