Василий Ян - Чингис хан

— Ако от нещо си лишен — смири се и не мъсти! Ако си ненавиждан и гонен — търпи! Ако си хулен — моли се! Господ ни е казал да побеждаваме врага с добри дела: покаяние, сълзи и милостиня…

Мстислав внимателно се приближи към четиримата дякони и прошепна:

— Гръкът си е загубил ума! Всичко обърка! На кого говори за сълзи и покаяние? Тук на князе говори, а не на покорните селяни и крепостни! По-бързо започвайте някакъв псалм или тропар 169 169 Тропар — вид църковно песнопение. — Б.пр. — на всеки ще дам по един овен!

Митрополитът продължаваше да пелтечи нещо, а четирите дякони веднага подеха тропар, след тях се включиха всички протопопове, и момчета с ниски и тънки гласове. Княжеските тиуни 170 170 Тиун — в Древна Русия привилегировани княжески и болярски слуги, които управляват стопанството. — Б.пр. обкръжиха учудения митрополит и му помогнаха да влезе в залата.

На горното стъпало се изкачи младият ростовски княз Василко.

— Дойдох от далечния Север, от великия Ростов — започна той. — Заради руската земя и заради християните ви казвам ето какво. Дойдоха при нас пратеници от киевския княз, Мстислав Романович, да подканят да помогнем с полкове и да побързаме за защита на руската земя. Доведох аз малка дружина, а най-силният сред нас, суздалският княз Юрий Всеволодович, все още се чуди: ще пристигнат ли татарите при него в Суздал или ще го подминат? И тук слушам такива думи „всеки да мисли за себе си!“ А светият митрополит говори слова, достойни не за воини, а за древни старци, чийто край наближава — за покаяния и сълзи… Със смирение и кротост няма да спрем врага, няма да опазим руската земя…

— Вярно, вярно говори Василко! — завикаха сред тълпата.

— Непознатият и зъл народ напредва бързо насам… трябва с чест да посрещнем неканените гости. Трябва да ги отблъснем и да се отървем от тях завинаги, не са крилати, няма да прелетят през Днепър, а ако прелетят, все пак ще кацнат и ще видим тогава какво е рекъл господ…

— Да ги посрещнем с мечове и секири!

— Нека нашите столични князе — продължи Василко — влязат в залата на княз Мстислав Романович и по древния обичай седнат в тесен кръг на един килим и решат: ще посрещнем ли враговете езичници със сълзи и покаяние, или с изпитаните бащини секири и наточени мечове?

— Право говори княз Василко.

— Нека бъде така! — завикаха от всички страни.

— А кой ще е главен? Кой ще поведе полковете? Аз под предводителството на Мстислав Романович няма да тръгна! — викаха от едната страна.

От друга подхванаха:

— Нека битката поведе Мстислав Мстиславович Галицки. Ненапразно го наричат „Удатни“, той носи късмет!

Двайсет и три княза влязоха в залата за съвещания на киевския си домакин, за да решат какво да правят. Мислеха дълго, но не успяха да се разберат. Мстислав Удатни доказваше, че трябва да се нападне татарския лагер при Лукоморие. „Като пленим богатствата им, ще има за всички, тогава не само князът, но и обикновеният войник ще получи не малко плячка“.

Тази мисъл за поход към Лукоморие се нравеше на мнозина, но князете изобщо не можеха да изберат един войвода за всички полкове.

В това време от степта пристигна един от бродниците. Той разказа, че непознатите татари се движат плътно към Днепър. Това ускори решението да се тръгне срещу татарите, като се премине Днепър при остров Хортица.

Князете се разбраха за едно: всеки върви сам за себе си, стига да не се пречка на другиго. Който има късмета да стигне пръв до Лукоморие и да превземе татарския лагер, той трябва да сподели заграбеното с другите князе.

Всички целунаха кръста: да не престъпват клетвата, а ако някой от князете вдигне ръка срещу друг княз, то всички заедно да се разправят с него. След това се целунаха един друг — само Мстислав Киевски и Мстислав Удатни се извърнаха един от друг.

Когато князете станаха от килима, Василко беше мрачен и замислен. Намръщен, той излезе през портата. Очакваше го старецът певец Гремислав.

— Не завършихме с добро — каза младият мъж. — Не трябва да се воюва така. Не трябва да се търсят богатствата на татарите, а така да се разбият враговете, че повече да не мръднат. А да се върви разпръснато, като всеки обръща лице от другите — това значи сам да си навличаш беда.

Настъпи топла вечер. Над княжеските палати засияха светли звезди. В двора бяха разположени дълги дъбови маси, приготвени за пир. Когато всички гости седнаха на дървените скамейки и утихнаха, опитвайки княжеските пирози и печените лебеди, а отроките 171 171 Отроки — една от феодалните класи в Киевска Русия през 10-11-ти век. — Б.пр. със запалени факли застанаха край масите, всички ясно видяха на светлината на запаления ален огън стария певец Гремислав, седнал на горното стъпало пред княжия дворец. Нежно зазвъняха трелите на звънката гусла, а старият певец, вдигнал към небето червените си хлътнали очи, запя с леко треперлив глас любимото на всички сказание.