Василий Ян - Чингис хан

Джебе не се оглеждаше… Той търсеше с очи: къде са нукерите на Гемя бек? Ето ги! Цяла тълпа вече се е измъкнала от оврага и препуска с хриплив свиреп вой срещу настъпващия разединен руски отряд.

Руските конници бързо се престроиха в тесни редици. Червените им щитове — кръгли отгоре и остри в долната си част — се изравниха в плътна и страшна верига. Воините измъкват наточените блестящи мечове и стремително летят към татарите.

Но Гемя бек и неговите нукери добре помнят заповедта на Джебе: щом се приближат на един полет на стрела, те веднага обръщат конете, преминават край изумените уруси, изпращайки гибелни стрели и с всички сили препускат обратно в степта.

Урусите с викове се хвърлят след тях. Стройните им редици вече се разбъркват. Всички яздят пръснато, стараят се да догонят бягащите татари. Неколцина уруси на отлични коне настигат десетина изоставащи монголи. Посичат ги, свалят оръжието и ботушите им и се преместват на татарските коне.

Джебе, обкръжен с телохранители, известно време наблюдаваше първия сблъсък на своите с урусите. Спусна се в оврага, където бълбукаше изворче, напои коня си и заповяда на целия татарски отряд да отминава нататък.

Върналите се конници на Гемя бек казаха, че предводителят им, ранен от копие, паднал с коня си, бил обкръжен от уруски ездачи, но се измъкнал и препуснал в степта. След него препуснали много кипчакци.

През нощта Джебе с помощта на бродниците сам разпита пленен руски пленник. Той разказа, че това е преден отряд под командването на смелия галицки княз Мстислав Удатни. С него са воини от Галич и свободни градове. Те се спуснали на ладии по Днестър до морето, навлезли в устието на Днепър и оттам се изкачили до остров Хортица, където било определено мястото за сбор на всички отряди за нападение над татарите.

— Князете не се разбират помежду си — каза пленникът. — Всички вървят с отрядите си отделно. Всеки отряд има свой началник, а общ войвода над всички няма. Въпреки че бойците помежду си говорят, че главен войвода трябва да се направи Мстислав Удатни — много е опитен и пламенен в боя! — но срещу него възрази княз Мстислав Романович Киевски. Той не може да се прекури, защото се смята за по-старши, за Велик княз. А обикновените воини от такива княжески спорове само мъка и разорение получават; та нали ако надделеят татарите, то всички князе ще избягат на бързите си коне, а простите бойци ще оставят тук костите си. В поход воините яздят конете си за оран, с тях далеч няма да стигнеш. А татарите се измъкват като бързострелни смокове.

Джебе попита — много ли са кипчакците? Плененият отвърна, че кипчакците, както казват, са наистина много. Отрядите им идват по левия бряг на Днепър, бързат да се слеят при Хортица с руските войски. И сега напред, заедно с Мстислав Удатни, се носи и кипчакски отряд, начело с войводата Ярун.

— А какво казват русите за татарските воини? — попита Джебе.

— По-рано говореха, че татарите са „прости“ воини (слаби), по-зле и от кипчакците. Ето защо и князете бързат да превземат татарския лагер и да заграбят татарската плячка. А сега видях, че татарите са умели воини и точни стрелци.

Джебе заповяда на татарите да вървят по-нататък в степта и да не палят огньове през нощта, а руския пленник да заколят.

През нощта бродници и татарски разузнавачи допълзяха до вражия преден отряд и подслушаха разговорите. Руските воини нощуваха насред кръг, образуван от каруците на обоза. Кипчакците стояха в отделен лагер, пееха и танцуваха край огньовете. Радваха се, че се връщат в напуснатите си чергарища, откъдето ще изгонят татарите.

Разузнавачите казаха, че урусите са пленили началника на татарската хилядна Гемя бек. Като избягал, се скрил в могилата — във вълчата бърлога. Измъкнали го урусите и го предали на кипчакците. Те завързали ръцете и краката му към четири коня, а конете препуснали в различни посоки и го разкъсали на парчета… Главата на Гемя бек, провесена на ремъци през ушите, висеше на седлото на половецкия воевода Ярун.

Джебе се оттегли заедно с войската си, като не изпускаше от очи бързо настъпващите предни отряди на русите. Понякога татарите се хвърляха да се бият с откъснали се напред кипчакци, но повече битки нямаше.

Като правеха дълги преходи, русите понякога спираха денем, и конниците ловяха кипчакски бикове, които се бяха разпръснали по пролетните поля. Тези стада бяха подгонени по заповед на Джебе. Монголските пастири охраняваха стадата, докато не приближаха руските и кипчакски воини; тогава пастирите бягаха и се присъединяваха към татарите.