Василий Ян - Чингис хан

Тогава Джебе и Субетей извикаха един монгол, който умее да пее старинни песни за битките на богатирите и бавно му изпяха своето съобщение за „единствения и величайшия“. Накараха монгола да повтори думите им деветдесет и девет пъти 137 137 Монголските вождове не знаели да пишат. За да изпратят важно донесение и за да не го преиначи посланика, го съчинявали във вид на песен, която той трябвало да научи наизуст. Числото девет при монголите се смятало за свещено. — Б.а. и след това го изпратиха при Чингис хан в лагера му в равнината, близо до град Несеф 138 138 Несеф — на юг от Бухара, сега град Карши. — Б.а. , богат на зелени поля и чиста вода. И тъй като пътят все още беше опасен заради нападенията и грабежите на гладните шайки бегълци, напуснали изгорените от нашествениците градове, за охрана на пратеника бяха отделени триста надеждни нукери.

Вестителят през целия път пееше стари песни за монголските сини степи, за гористите планини, за девойките на река Керулен, които приличат на алените пламъци на огъня, но нито веднъж не изпя съобщението, което изпратиха багатурите. Когато стигна до лагера на Великия хаган, след като мина през осем поста на телохранители тургауди и се пречисти от дима на свещените огньове, пратеникът се приближи към жълтата шатра и спря пред златната й врата.

От двете страни на входа стояха два необичайно красиви коня: единият бе млечнобял, другият — светлокестеняв с черна грива и опашка, и двата завързани с бели въжета към колчета, излети от злато.

Изумен от такъв разкош, куриерът монголец падна ничком на земята и лежа дотогава, докато два силача — тургауди не го подхванаха под мишници и не го въвлякоха в юртата, където го хвърлиха на килима пред Чингис хан.

Монголският владетел седеше, прибрал крака под себе си, на широк трон, покрит със злато.

Със затворени очи, застанал на колене, вестителят изпя заученото съобщение звънливо на висок глас, както беше свикнал да пее монголските песни за богатири:

Като завърши песента, пратеникът, който досега беше със затворени очи, погледна за пръв път в свирепите очи на недостъпния за обикновените монголи владетел. Поразен, отново се просна ничком. Чингис хан седеше невъзмутим, непроницаем, с притворени очи и като кимаше с вече сивеещата си рижа брада, почесваше голата си пета. Погледна уморено лежащия пред него вестител и каза:

— Гърлото ти е като на дива гъска… Заслужаваш награда… — порови се в жълта копринена торбичка, провесена на страничната облегалка на трона, извади бучка захар и я пъхна между треперещите устни на пратеника. След това каза:

— Още е рано да хваля Джебе-нойон и Субетей-багатур. Да видим дали походът им ще завърши успешно… Отговорът ни ще изпратим с нарочен пратеник.

С едно движение на пръстите хаганът освободи куриера. Заповяда да го нахранят и напоят с кумис, а също и достойно да нагостят съпровождащата го охрана. На другия ден изпрати всички обратно да догонят отишлия далеч напред монголски отряд.

Измина една година и не идваха никакви известия от поелите на запад монголи. Веднъж Чингис хан каза няколко думи на секретаря си, уйгурът Исмаил Ходжа, и заповяда пратеник, накичен с камбанки и със соколови пера на шапката (знак за спешност) да отнесе запечатано писмо (никой не знаеше съдържанието му). Заръча на военачалника Тохучар да го охранява с тюмен от десет хиляди конника.