Василий Ян - Чингис хан

Султан Хумар-Тегин чрез глашатаи и имами успокояваше населението, като твърдеше, че монголите изобщо няма да дойдат до Гургандж, че вече са се наситили, ограбвайки Бухара, Самарканд и Мерв, и се готвят да тръгнат обратно към степта си.

Изглеждаше, че столицата живее предишния си живот: както преди сутрин от високите минарета азанчите 131 131 Азанчи — служител в джамия, призоваваш мюсюлманите на молитва. — Б.пр. призоваваха правоверните към молитва, все така на пазара търговците седяха край разположените за продан стоки и привикваха купувачите; все така нескончаемата тълпа ходеше по тесните улици, но търговията и занаятчийският живот в града замираха с всеки изминал ден.

Търговците се оплакваха, че търговията спада и при някои се е прекратила почти изцяло. Купувачите само питаха за цената, примляскваха, поклащаха глава, но не купуваха, въпреки че цените на стоките вече бяха паднали наполовина.

Само хранителните продукти непрекъснато поскъпваха и хората спешно изкупуваха брашно, пшеница и сушено грозде, в случай че се прекъсне снабдяването с храна. Събираха се на кръстопътищата и шепнеха:

— Татарите са близо. Татарите приближавате големи сили. Татарите ще обсаждат града ни. Стените са високи, здрави, обсадата ще продължи дълго. Ще изядем всички овни и коне, а какво ще правим след това? Къде ще се скрием, къде ще избягаме?

Различни невероятни слухове се разпространяваха и радваха гражданите:

— Джалал ад-Дин събрал петстотин хилядна войска. Тя вече се движи към Гургандж. Разбил голяма татарска войска и те побягнали на изток…

Други казваха:

— Татарите ще се повъртят около стените и няма да могат да ги превземат. Нима може да се превземе Гургандж? Ще си отидат на север. Старите хора знаят…

От града започнаха да заминават камилски кервани. Вместо денкове, от двете страни на гърбиците висяха кошове, от тях надничаха жени и деца, отиващи при тюркмените в Мангишлак. В същото време в града влизаха други кервани — на коне, с талиги и на магарета — бързаха да се скрият зад здравите, високи стени на Гургандж семействата на знатните бекове, бягащи от своите имения.

На пазара започнаха да изчезват продавачите на хляб, затваряха се пекарните, цените на овните и конете растяха, дори простото магаре се оценяваше толкова скъпо, колкото доскоро струваше един добър кон.

Монголите се появиха пред града внезапно, посред бял ден. Отначало никой не можа да разбере какво става. Пред южните врати от степта се прибираше добитъкът. Стадо овни и крави спря край моста над канала, докато стражата получи таксата от пастира, която се плащаше на влизане в града.

Изведнъж около двеста конници, облечени странно, които не приличаха нито на тюркмени, нито на кипчакци, изникнаха от облаци бяла прах, вдигната от стадото. Тези конници, яхнали дребни, но бързи коне, започнаха да мятат на седлата си овните и да разгонват останалите добичета, като влязоха в пререкания и бой с пастирите.

След това съсякоха няколко пастири, които спореха с тях, и без да бързат, като свистяха и плющяха с бичовете, подгониха стадото обратно далеч от града; преминаха през моста над големия канал и бавно продължиха нататък.

В града се вдигна тревога. Султан Хумар-Тегин изпрати хиляда кипчакци да догонят дръзките грабители и да му ги доведат живи за възмездие.

Като избягваше монголите, Кара-Кончар стигна през пясъците до река Джейхун. Монголските отряди понякога се появяваха като простиращи се в далечината верижки. Всички те се движеха на север, към Гургандж. Налагаше се да се връща обратно към пясъците, да прави големи обходи, да разпитва случайно срещнати чергари, които в страха си се спасяваха в Къзълкум, тъй като отвсякъде прииждаха нашественици.

Заедно с Кара-Кончар яздеха двама почернели от зноя тюркмени с големи овчи шапки — вечно унило момче и брадат дервиш.

През нощта под слабата светлина на полумесеца пътниците се добраха незабелязано до широко разливащата се река. Преминаха през пътечките на дивите прасета покрай високите камъни и се оказаха близо до водата. Няколко големи тежки лодки — каяци с високо вдигнати носове плаваха наблизо. В тях имаше хора, коне, овни. На виковете и молбите да ги пуснат в лодката, отвръщаха: