Василий Ян - Чингис хан

— Дервишо, обясни ми откъде знаеш всичко това? — попита „черният конник“, като се надигна от килима. — Та всичко, което разказа, не е приказка, а наистина се е случило…

— Ние сме скиталци из равнините по света, бродим сред хората и слушаме различни разговори. А освен това вятърът на пустинята неведнъж ми е напявал тази приказка.

— Бекове-джигити! — обърна се „черният конник“ към седналите. — Приготвяйте се! На развиделяване тръгвам към Гургандж.

— Ако искаш да влезеш в града, побързай — каза Хаджи Рахим. — От три страни натам настъпват синовете на татарския хан с огромни войски. Те ще го обкръжат с плътен пръстен и тогава няма да можеш да проникнеш вътре.

— А ти, дервишо, ще дойдеш с мен — каза „черният конник“. — Ще дам на теб и на спътника ти чифт коне и след три дни ще бъдем при вратите на Гургандж. Вие, приятели мои, тръгвайте към становете си и чакайте призива ми. Дали ще се върна при вас или Азраил ще ме отнесе в огнената долина — кой, освен аллах, може да знае?

Чингис хан заповяда на най-малкия си син, Толуй хан, да вземе и подложи на разграбване древния град Мерв, а на тримата по-големи — Джочи, Чагатай и Угедей, разреши да се отправят с войските си и да завоюват Хорезъмийската столица Гургандж.

На всички монголи им се искаше да участват в похода към този най-богат град на мюсюлманските земи, изпращащ във всички краища на света кервани с фини тъкани, прославени ризници и други ценни стоки. Всеки участник в щурма ще си доведе оттам поне по чифт коне или камили, натоварени с копринени дрехи, огърлици от смарагди и рубини, чаши и всякакви други редки предмети, освен това всеки ще отведе със себе си към родината няколко изкусни роба, които ще тъкат платове, ще шият ботуши или кожуси, докато господарят им спокойно лежи на донесения от войната килим и слуша как музикант, също пленен в Гургандж, свири на лютня.

Така си мечтаеха монголските воини, движейки се на север към бреговете на река Джейхун, в богатата равнина на Хорезъм.

Синовете на Чингис хан, Чагатай и Угедей, бързаха да пристигнат първи, за да пленят града по-рано, преди да се появи по-големият им брат, Джочи.

Та нали на него според завещанието на Чингис хан, заедно с Кипчакската степ, ще му се падне целият Хорезъм.

Джочи хан пък се разсърди, че в бъдещата столица на неговата област е разрешено на братята му да участват в подялбата на богатствата, и реши да не бърза; занимаваше се с любимия си лов на диви коне и равнодушно казваше:

— Все едно, те без мен Гургандж няма да превземат. Нека първо си разбият главите.

А Чагатай, завистлив и алчен, по време на гуляите си кълнеше:

— Джочи получи прекалено голям дял и иска да завладее сам всичко най-хубаво. Няма да му дам Гургандж, първо ще го превърна в развалини.

Гургандж, столицата на династията на Хорезъм шаховете, град на надути кипчакски ханове, богати търговци, изкусни занаятчии и разноплеменни роби, преживяваше тежки времена след нахлуването на монголите в Маверанагр.

След бягството на шахкиня Теркен-Хатун, която държеше града с жестока юзда, и заминаването на всички роднини на династията на Хорезъм шаховете, многолюдната столица остана във властта на кипчакските главатари. Всеки от тях мечтаеше поне за един месец, поне за един ден да стане върховен повелител на мюсюлманските земи. Само че докато хановете и бековете се караха, кипчакският бек Хумар-Тегин, без да дочака да го издигнат на „бялата почетна кожа“, сам се обяви за султан на Хорезъм. Всички му се подчиниха безпрекословно и сребробрадите имами в мечетите започнаха усърдно да възнасят молитви за него.

Като нов владетел на Хорезъм Хумар-Тегин преди всичко прояви властта си в ревностно пазене на ислямската религия: заповяда да хвърлят в кулата тези, които не ходят ежедневно на молитви в мечета. Из целия град заедно плъпнаха въоръжени стражници тръгнаха и раисите 130 130 Раиси — блюстители на нравствеността. — Б.а. . Те въвеждаха порядък с тояги и наказваха недостатъчно набожните. Новият султан назначи за главен началник на охраната на града своя роднина Алла ад-Дин Ел-Хайати и увеличи броя на нощните стражи за сметка на нови данъци. Само че престъпленията в града въобще не намаляха, особено често се ограбваха складовете с хляб и ориз. Тревогата нарастваше — всички се бояха от това, което ще се случи с жителите на великия град, когато пристигнат страшните монголски конници.