Василий Ян - Чингис хан

Същата нощ от гарнизона, който се бе укрил в цитаделата, излязоха хиляда отчаяни джигити начело с Алп-Ер хан. Те смело си пробиха път сред редиците на врага и, възползвайки се от тъмнината, успяха да избягат, а впоследствие се присъединиха към войската на Джалал ад-Дин.

Останалите защитници на крепостта продължиха да се бият. Тогава монголите разрушиха бента на канала Джакердиз, който течеше в изкусно изработено корито от олово. Водата наводни около цитаделата и подкопа стените така, че през срутванията воините на Чингис хан нахлуха вътре и избиха всички, които намериха.

От изведените в полето жители отделиха изкусните занаятчии, за да ги изпратят в далечната си страна. А занаятчиите бяха прославените майстори на бяла хартия, брокат, копринени, сребристи тъкани, кърпи, обработени кожи, конски сбруи, големи медни котли, сребърни и метални чаши за вино, ножници, игли, оръжия, лъкове, колчани и множество други ценни предмети. Всички най-добри майстори бяха дадени в робство на синовете и близките на Чингис хан и откарани в Монголия, където после образуваха селища на занаятчиите. Монголите и след това неведнъж отвеждаха от Самарканд различни майстори и млади, силни работници, така че градът и околностите му задълго обезлюдяха.

След завземането на самаркандската цитадела, Чингис хан премина през града, където навсякъде лежаха купища трупове, и се върна в извънградския дворец. Сенчестите му градини смекчаваха надигащата се горещина, която не понасяше на монголския владетел. Страшната смрад от разлагащи се тела не позволяваше да се остане в града и хората бягаха оттам.

В това време, докато монголите грабеха земите на Хорезъм, шах Мохамед беше далеч оттам. Той изчакваше по-нататъшния развой на събитията с малък отряд в град Кайфен на река Джейхун.

— Целта ми — казваше — е да не позволя на враговете да преминат през река Джейхун. Скоро в Иран ще събера огромна нова войска и тогава ще прогоня тези ужасни езичници.

На върха на скалата, издигаща се над реката, имаше тясна кула и към нея бяха прилепени малки къщици с плоски покриви. Старинна каменна стена ги обкръжаваше с неравен пръстен.

Тук стоеше шахът, потънал в тъга и размисъл. На покрива на кулата непрестанно дежуреше часовой, вперил взор на север. По хълмовете в далечината нощем се палеха огньове, а денем с димни стълбове се подаваха сигнали за придвижването на вражите войски.

Понякога Мохамед се спускаше към реката, където се тълпяха тежки лодки с високо вдигнати носове. Шахът гледаше мътната, стремително носеща се вода, притисната от скалистите брегове. Голяма част от войската му постепенно се прехвърли на другия бряг на Джейхун, където на хълмовете се издигаха постройките на древния град Кайфен. Някога непобедимият Искендер Двурогия и воините му, привързали към гърдите си пълни с въздух кози кожи, преплували тук през тясната бързотечна река.

Когато започна обсадата на Самарканд, Хорезъм шахът два пъти изпраща помощ на обсадените: веднъж десет, а другия път — двайсет хиляди конници, но и двата отряда не се решиха да стигнат до столицата и отново се върнаха в Кайфен, обявявайки, че падането на Самарканд може да се очаква всеки момент и помощта им не би помогнала никому. В Кайфен пристигна Иналчук хан с две стотни измъчени и изранени конници от отряда, който беше избягал през нощта от Бухара. Татарите настигнаха този отряд на брега на Джейхун, почти всички избиха и само малцина успяха да се спасят. Сред оцелелите бе и Курбан-Къзък.

Шахът бе крайно потресен, когато узна, че такъв голям отряд, оставен за защита на Бухара, е загинал безполезно и безславно. Владетелят дълго не можеше нито да мисли, нито да се разпорежда. Забеляза също, че хановете от близките области започнаха да не изпълняват заповедите му и не се явяваха, когато ги викаше. Отвсякъде съобщаваха за случаи на измяна и на преминаване на страната на Чингис хан. Хорезъм шахът видя, че установеният от него ред се разпада, че опорите на властта му се разпадат, а проявите на покорност и преданост се разпиляват като прах под напора на вятъра.

Мохамед седна в голяма лодка. Джигитите натовариха в нея тесни кожени ковчежета със златото и скъпоценностите му и качиха любимия му дорест кон. Лодката се отдели от родния бряг. Водата стремително я понесе надолу по течението, но гребците упорито работеха с весла и прътове, направлявайки съда на другата страна.