Василий Ян - Чингис хан

От всички краища на града към главния площад заприиждаха натоварени камили, коне и талиги. Наплашените жители мъкнеха торби със зърно, купчини платове, дрехи, килими, ценни съдове и други продукти и вещи. Всичко това се струпваше в мечетите и от цялото имущество се отделяше една трета част за монголския властелин, Чингис хан.

Гражданите, годни за работа, бяха изпращани към дълбокия ров, опасващ цитаделата, в която се бе заключил непокорният Ихтиар-Кушлу. Той с воините си бе решил да не се предава и да се бие до последен дъх. Между защитниците на крепостта бяха и други ханове, а сред тях и богатирът монгол Гур хан, избягал от Чингис хан и преминал на служба при шаха на Хорезъм.

Монголите наблюдаваха как работят хилядите млади и стари бухарци, как засипват с пръст и греди дълбокия ров, и ги подканяха да бързат. След два дни вече бе възможно да се достигне до високите стени на крепостта, където стояха въоръжените защитници.

— Нашата работа я свършихме бързо — говореха бухарците. — Да видим сега колко бързо ще смогнат монголите да се покатерят на тези високи стени.

По заповед на монголите бухарските дърводелци направиха много дълги стълби. Тогава завоевателите се нахвърлиха върху тълпата и свирепо я налагаха с пресуканите си камшици.

— Какво чакате? Какво гледате? Грабвайте стълбите и се качвайте по стените!

Никой от бухарците не се решаваше да тръгне натам, откъдето летяха камъни и се лееха кипяща вода и смола.

Но нашествениците, грабнали мечовете си, притиснаха с конете си тълпата граждани и накрая започнаха безжалостно да ги секат. Хората се хвърлиха напред в опит да се прикрият с ръце. Монголите продължиха да ги налагат и отсичаха пръсти и ръце. Тълмачите убеждаваха тълпата да се покатери по стените, докато някои от гражданите викаха:

— На стените! Смърт ни чака, ако останем тук, пак смърт! Да се изкачим на крепостта при своите воини. Може да ни пожалят и да престанат да се бият!

Тогава бухарците взеха стълбите, опряха ги в стените и започнаха да напредват нагоре с викове:

— Ние сме мюсюлмани като вас! Сложете оръжие и се предайте!

Воините на върха оставяха катерещите се да приближат, а после ги обсипваха с камъни и дървета и отблъскваха стълбите. На сънародниците си отвръщаха:

— Вие сте страхливи псета! Върнете се обратно и се бийте с монголите! Вижте как всички ние умираме в джихада 113 113 Джихад — означава да се трудиш, полагаш усилия, да се стараеш с всички сили. Обикновено се превежда като борба, като Свещена война на мохамеданите. — Б.а. , но не се предаваме! Не се покорявайте на враговете!

Застаналият на стената монголски богатир Гур хан хвърляше тежки камъни и крещеше:

— Защо монголите се крият зад гърбовете на тези покорни овце? Нека те първи покажат храбростта си! А къде се е скрил намръщеният старик Чингис хан, рижото куче, поглъщащо дечица?

И Гур хан отчаяно се биеше със сабя в ръка, а когато острието се счупи, хвана брадва, която посичаше катерещите се, докато не го пронизаха вражи стрели.

В това време монголите довлякоха китайски метателни машини. Запращаха към крепостта големи пламтящи стрели, омотани с напоени със смола кълчища, и гърнета с разпалена жар. В крепостта пламнаха пожари.

Обсадата на цитаделата продължи дванайсет дни. Накрая, когато бяха убили почти всички защитници, монголците проникнаха в крепостта и заловиха малцината оцелели, целите покрити с рани и много обгорени. Нападателите останаха поразени, когато разбраха, че едва четиристотин човека са защитавали твърдината. Всички те бяха загинали, но не се покориха. Ако гражданите задружно бяха отбранявали толкова упорито града от високите му яки стени, монголите нямаше да успеят да превземат старата Бухара нито за половин, нито за една година, а бухарци нямаше да понесат ужасната участ, която сами си приготвиха.

Когато гражданите на Бухара поднесоха на монголците своите дарове и напълниха с тях джамията, последва нова заповед:

„Всички жители, заедно с жените и децата, трябва да излязат извън града в полето, като оставят у дома си цялото имущество и не вземат със себе си нищо друго, освен дрехите си!“

Тълмачите преводачи им обясняваха:

— Не се притеснявайте за нищо, навсякъде има стражи. Имуществото ви ще се охранява както подобава. Това излизане в полето се прави, за да се преброят и запишат всички жители, заради правилното облагане с данъци. Който не се подчини на заповедта и остане в града, ще бъде убит на място там, където го намерят.