Василий Ян - Чингис хан

От всички градове в държавата Самарканд беше най-добре укрепен. Старите високи стени с непристъпна дебелина имаха железни врати с кули и бойници. Гарнизонът наброяваше сто и десет хиляди воина. От тях шестдесет хиляди говореха тюркски наречия, предимно кипчакци, а останала войска се състоеше от таджики, турци, каракитаи и други племена. Имаше още двайсет бойни слона, които всяваха ужас с вида си; на тях много се надяваше шахът на Хорезъм. Освен това можеше да се събере цяла войска от доброволци сред мирното население, състоящо се от занаятчии и многобройни роби.

Ако изпитан и неукротим пълководец като Кадир хан или Тимур-Мелик оглавяваше защитата, то градът щеше да се държи дълго — не по-малко от година — преди да свършат запасите. Но шахът назначи за главнокомандващ на войските в Самарканд чичо си, надменния Тугай хан, който никога не беше изпълнявал ролята на пълководец, брат на ненавистната царица-майка Теркен-Хатун.

Чингис хан два дни обикаляше край града, разглеждаше стените, валовете, дълбоките ровове, догоре напълнените с вода; търсеше слабите места на защитата и обмисляше плана за нападение.

За да прикрият действителните си сили и да изплашат обсадените, монголите строиха доведените пленници в боен строй и на всеки десет човека дадоха знаме. На жителите на Самарканд се стори, че градът е обкръжен от безбройна вража войска.

Тюркските военачалници Алп-Ер хан, Сиюндж хан и Балан хан излязоха от града със своите отряди кипчакци и нападнаха монголите. Завърза се упорита схватка. Въпреки че мюсюлманите плениха няколко монголи, те самите загубиха около хиляда човека и се върнаха под закрилата на крепостните стени.

На следващия ден кипчакските воини вече не искаха да излизат иззад стените на града. Доброволци от жителите на Самарканд извършиха внезапно нападение. Монголите търтиха в престорено бягство. Самаркандците ги подгониха и попаднаха в засада — от всички страни върху им се стовариха скрили се воини, отрязаха им пътя за отстъпление и избиха почти всички. Малцина се завърнаха в града.

На утрото на третия ден Чингис хан яхна коня си и лично оглави щурма на Самарканд. Разположи цялата си войска около стените и най-вече пред вратите. Монголите нападаха излизащите от града, поразяваха ги със стрелите на своите големи, опънати далекобойни лъкове; биха се със смелчаците целия ден до вечерта, а след това и двете страни се върнаха в лагерите си.

Тази нощ най-знатните особи в Самарканд — главният съдия (кадия), главата на духовенството Шейх-ул-ислам и най-старите пазители на мечета — имамите, организираха нощно съвещание и решиха покорно да се предадат. На сутринта излязоха от града и се отправиха към лагера на хагана — искаха да измолят от монголския владетел милост за обсадения град. Чингис хан им „обеща безопасност от своя гняв и им позволи да се разотидат по домовете си“ 115 115 От записките на Хондемир. — Б.а. и посланиците се върнаха с радост в града. Тогава всички кипчакските ханове, с изключение на един отряд от смелчаци, който се укрепи в крепостта, побързаха да се явят с поклон пред монголите и предложиха да постъпят на служба при тях. Предвождаше ги главнокомандващият на цялата войска Тугай хан. Чингис хан, подсмихвайки се милостиво, даде съгласието си.

На сутринта на шестия ден обсадените отвориха главната „Врата на намаза“ 116 116 Намаз — вид молитва, извършвана пет пъти през деня, в строго определени часове. — Б.а. и монголите се втурнаха в столицата на Хорезъм шаха. Подгониха пленниците пред себе си и им заповядаха да разрушат стените.

Само че, въпреки обещанията на Чингис хан да не навреди на града, всички мъже и жени на Самарканд, разделени на стотици, бяха прогонени в полето и там монголите ги ограбиха до шушка и подложиха на изтезания. Изключение бе направено само за много малко лица, посочени от предателите — Шейх-ул-ислам и главния кадия. Тях монголите не закачиха.

На населението беше обявено, че на завоевателите е разрешено да проливат безнаказано кръвта на всеки, който намисли да се скрие в дома си, когато всички жители са изведени на полето. Възползвайки се от тази заповед, те заклаха много мирни жители.

Кипчакската войска от трийсет хиляди воина, заедно с жените и децата, оглавена от чичото на Хорезъм шаха Тугай хан, излезе от града, за да служи на враговете. Монголите им заповядаха да предадат оръжието си, като им обещаха в замяна да им дадат монголско. Обявиха, че всички, които постъпят на служба при Чингис хан, трябва и да изглеждат като монголи. Ето защо обръснаха косите на главите им във формата на полумесец. За лагер им посочиха отделена долина, където кипчакците опънаха шатрите и се разположиха заедно със семействата си. На другия ден монголите внезапно ги нападнаха и избиха всички, като взеха имуществото им. Останалите живи казаха за гибелта им: „Не им достигна мъжество нито да се бият, нито дори да избягат“.