Василий Ян - Чингис хан

Хорът на девойките жално простена припева:

А след момичетата всички бухарски старци от площада подхванаха с отчаяние:

Момчето продължи:

Отново момичетата повториха припева:

И отново старците подхванаха с отчаяно ридание:

Само един хорезъмиец, Махмуд-Ялвач, седеше мълчаливо и гледаше старците, хладен и внимателен.

— Какво пее това момче? — попита, все още хлипайки, Чингис хан. — И защо така вият тези старци?

— Пеят така, както обичаш ти — обясни преводачът. — В тази песен оплакват гибелта на родината си. А всички старци стенат „О, Хорезъм!“ и плачат, че миналата им слава е загубена…

Тъмното лице на Чингис хан се набръчка и устните му се разтеглиха в подобие на усмивка. Изведнъж той гръмко се разсмя, все едно лаеше стар вълкодав и запляска с огромните си длани по корема.

— Ето това е весела песен за мен! Добре вие момчето, сякаш плаче! Нека плаче цялата Вселена, когато Великият Чингис хан се смее. Когато превивам непокорната глава под крака си аз обичам да гледам как моя враг стене и моли за пощада, а сълзите на отчаянието текат по мършавите му страни 110 110 Цитат от Рашид ад-Дин. — Б.а. … Харесват ми такива песни! Искам да я слушам често… Откъде е това момче?

— Не е момче, а бухарска девойка, Бент-Занкиджа. Умее да пише и чете добре, затова носи чалма, навита така, както я носят учените писари… Преписваше книги при летописеца на шаха.

— Такава девойка е рядка пленница. Нека винаги пее жалната си песен на пировете ми и всички мюсюлмани да плачат, а аз да се радвам! Заповядвам всички пленени бухарски девици да се раздадат на воините ми, а тази ще я водя навсякъде с мен.

— Ще бъде сторено, Велики!

Чингис хан се изправи. Седналите наоколо монголи веднага станаха и изляха недопитите си чаши на земята „в чест на Бога на победата“.

— Отивам по-нататък — каза хаганът. — Доведете ми коня. Кадир хан ще остане наместник в този град и всички трябва да му се подчиняват.

Осветен от заревото на огньовете и от светлината на бледия полумесец, Чингис хан яхна дорестия си кон. Телохранителите се спуснаха между огнищата към конете си, пазени от бухарските старци, и след няколко мига върволицата конници се проточи през площада и, гърмейки с копита по каменните плочи, потъна в тъмнината на улицата.

В монголската войска цареше ред, установен от Чингис хан. Всеки конник знаеше мястото си в десетката, в стотната и в хилядната; хиляди воини се събираха в големи отряди, подчинени на войводи, които получаваха специални заповеди от предводителя на левия или десния фланг на войската, а те — от самия монголски хаган.

Из всички улици на богатия, многолюден град Бухара препускаха монголски конници. С тях бяха и посредници измежду бухарските старци, и преводачи — тълмачи от мюсюлманските търговци, които по-рано търгуваха в монголските чергарски поселища. Тези тълмачи крещяха на жителите, които изплашено се криеха из домовете си, заповедите на новия владетел на града, а на кръстовищата се появиха „караули“ 111 111 Караули — думата е заимствана от монголската хараул или харагу, което означава охрана, защита. — Б.а. , следящи за реда.

Монголският управител на града, Кадир хан, се настани в главния мечет 112 112 Мечет — джамия. — Б.а. , където по заповед на Чингис хан бяха свикани бухарските старейшини. Те представиха подробни списъци на всички богати жители на града, показаха тайните складове с припаси, отрано приготвени за войската на Хорезъм шаха, както и частни складове и магазини с ценни стоки.