Василий Ян - Чингис хан

Нукерите го вдигнаха и го положиха край писарите. Ханът каза:

— Чаша вино за бухарския танцьор, за да се върне разумът в замаяната му глава. Но все пак нашите монголски танцьори скачат по-високо и пеят по-весели и хубави песни. Сега искаме да послушаме монголски певци.

Насред площадката пред хагана излязоха двама монголи, единият стар, а другият — млад. Скръстиха крака под себе си и седнаха един срещу друг. Младият запя:

Всички монголци, седнали в кръг, подхванаха припева:

Старият монголец запя на свой ред:

И отново монголците подхванаха припева:

Младият певец продължи:

Монголците пак повториха припева, а старецът запя:

— Ще славим Чингис хан! — извикаха в един глас монголите. — И днес ще се веселим! — продължи тълпата. Всички засвириха, задюдюкаха и запляскаха с ръце.

В средата на кръга се промъкнаха танцьори и се изтеглиха в две редици, лице в лице. Под звуците на дайрето и песента на монголите, започнаха да тропат на място, подражавайки на борба между две мечки, прекатурваха се, промушваха се и ловко се разминаваха. След това изведнъж измъкнаха по един меч и започнаха да подскачат високо, като размахваха оръжието. Стоманата заблестя, отразявайки червеното зарево на огньовете.

Чингис хан, обхванал с длан рижата си брада, седеше неподвижен и безмълвен, с пламтящи като въглени немигащи очи.

Танците и виковете спряха… Нов певец подхвана мрачна и тържествена песен, любимата песен на хагана.

Слушайки любимата си песен, ханът се люлееше и пееше с нисък, хриплив глас. От очите му се стичаха големи сълзи и се спускаха по брадата. Накрая изтри лице с полите на самурената си шуба и подхвърли на певеца златен динар. Той ловко го улови и падна ничком, целувайки земята. Чингис хан каза:

— След песента за далечния Херлен ме налегна печал… Искам да се развеселя! Ойе, Махмуд-Ялвач! Нареди тези девойки да ми изпеят приятна песен, за да ме развесели!

— Знам какви песни обичаш, господарю, и сега ще обясня на певиците… — преводачът приближи важно към групата бухарски певици и започна да им шепне. — Така — каза им, изпейте такава песен, че да виете като вълчица, изгубила детето си, нека и старците вият… Иначе вашият нов повелител така ще се разгневи, че ще ви отреже косите, заедно с главите…

Жените започнаха да хлипат, а Махмуд-Ялвач с достойнство се върна на мястото си край монголския владетел. Пред хора на девиците излезе момче със синя чалма и дълъг раиран халат. Той се обърна към жените и каза: „Не се плашете! Аз ще изпея!“ И запя с чист, нежен глас. Песента му беше тъжна и се понесе над затихналия площад сред пукането на огньовете, пръхтенето на конете и глухите удари на дайретата.