Отиде в джамията при моллата и при търговеца, който държеше дюкянче на завоя на големия път. По пътя дочуваше разговори на срещнатите хора и се убеди, че бекът е прав: навсякъде говореха за война и за неизвестен народ. Той идвал от изток: вероятно са обикновени чергари-киргизи, каракитаи или уйгури, или друго татарско племе, разраснало се след няколко плодородни години, когато добитъкът се е множал и е нямало снежни виелици или мор по добитъка.
Навсякъде се носеха слухове, че воините от това племе са с ръст на човек и половина, неуязвими за мечове и стрели, че направо е безполезно да им се съпротивляваш. Единственото спасение от тях е да се залостиш зад високите здрави стени на градовете, или да избягаш в блатата.
Курбан се върна замислен. Накълца шепа слама и стъбла от сорго 104 104 Сорго — вид тревисто растение от семейство Метли. Използва се за зърно и за фураж. — Б.пр.
, за да нахрани кобилата. Взе ръждясала отломка от коса и я прикрепи към дълъг прът — получи се копие. Ходи и при ковача, помогна му в работата, защото се събраха много селяни, потеглящи на път, призовани от шаха в Бухара.
Като помогна на ковача, Курбан заработи девет медни дирхема, така че можа да купи няколко малки овчи изрезки.
Вечерта се върна жена му, която по цял ден работеше на нивите на бека-земевладелец. Свари котле кашица от сорго и изпече питки с парченца овча сланина.
Когато всички, седнали около глинената купа, мълчаливо започнаха да се хранят, Курбан, застанал важно като глава на семейството, незабелязано оглеждаше всеки от седящите.
Ето я прегърбената майка със сиви коси — от работа й порасна гърбица. Спомни си я млада, смугла, красива, с блеснали очи и закачлив смях. Работата под палещото слънце на залетите с вода полета, пренасянето на тежки вързопи сорго или сухи вършини, непрекъснатият труд прегънаха гърба й и притиснаха раменете й.
Ето я жена му, вече увяхваща, с остри бръчки, прорязващи красивото, нежно лице. По цял ден тя седи превита на пода, над стана, бърза да изтъче възможно най-много плат. Ръцете й станаха корави, пръстите й — възлести като на старица.
Четирите деца, седнали едно до друго, бързаха да си вземат и нагълтат повече каша, а майка им отделя на всяко по мъничко парченце овнешко. Най-големият — Хасан, вече е на единайсет години. Той помоли да тръгне с баща си до Бухара, не толкова за да види великолепния град, а да погледа баща си как с тънко, гъвкаво копие, меч и кръгъл блестящ щит препуска там на луд кон.
Още три деца: най-голямото — момиче, вече срамежливо се покрива с края на кърпата, и още две мъничета. Те седят едно до друго на пети и лапат кашата, омазали бузите си. Какво ще стане с тях?
Почти през цялата нощ Курбан не спа, обсъждаше с жена си как в негово отсъствие да води домакинството, кога да пускат вода за посевите, как да повика на помощ съседите, за да ожъне нивата, и с какво да ги нагости, след като й помогнат.
— А ако дойдат яджуджи? — попита съпругата му. — Къде да бягаме? И как ще те намерим после?
Курбан я успокояваше — нима може дори да допусне, че неизвестните врагове ще достигнат до Бухара, в самото сърце на исляма? Навярно шахът на Хорезъм ще събере своята могъща войска и ще я поведе през кипчакските земи, за да пресрещне и разгроми враговете в степта, и тогава Курбан ще се върне на хубав кон, и ще го следва втори кон, натоварен с вързопи бойна плячка — подаръци за цялото семейство.
Рано сутринта той слезе в близкото дере и донесе с кобилата толкова сухи вършини, че под наръча се виждаха само четирите крака на животното. После насече и подреди дървата на равна купчина до стената. Още веднъж заръча на жена си и на майка си да не казват на никого за ямата, измазана отвътре с глина и облепена със слама, в която се пазеше неголям запас от сорго и пшеничени семена за посев. Трябва да стигне за дълго, а междувременно Курбан ще се върне.
— Как ще тръгнеш на дълъг път? — нареждаха и двете жени. — Нямаш нито хляб, нито пари! От глад ще паднеш заедно с коня. Вземи нашето жито!
— Нищо, не се бойте! — отвърна Курбан. — Пътят ще нахрани джигита.
Глава трета
Войната започна…
Като нарами самоделното си копие, Курбан тръгна на път. Най-напред се отби при бека, за да разбере къде трябва да се яви. Той го навика и му каза, че Иналчук хан с отряда, към който се числял и Курбан, вече е заминал. Всички, които били закъснели, трябвало да го настигнат по големия път, водещ в Бухара.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу