— Чакам помощ от всеки от вас. Нека всички поред посочат какво е най-добре да се направи.
Пръв заговори Великият имам, увенчаният с познания по много науки, престарелият Шихаб ад-Дин Хиваки, наричан „стълба на вярата и твърдостта на царството“.
— Ще повторя тук това, което винаги казвам от височината на амвона в джамията. Най-верният хадис 100 100 Хадис — предания (животоописание) за живота и думите на пророка Мохамед, които не са влезли в Корана. — Б.а.
на пророка — да бъде благословено и прославено името му! — казва: „Който бъде убит при защита на живота и имущество си, той е мъченик, джахид“. Сега всички трябва да излязат от мрака на мирските си занимания и да стъпят на пътя на послушанието, да разбият ежедневните грижи с мечовете на смелостта и усърдието.
— Всички сме готови да оставим костите си по бойното поле! — възкликнаха седящите.
— И какво ме съветваш ти? — попита шахът.
— Ти си велик пълководец, ти си новият Искендер! — каза старият имам. — Трябва да стовариш цялата си безбройна войска на брега на Сейхун и там да посрещнеш езичниците монголи в решителна битка. Трябва да ги нападнеш със свежи сили, преди да са успели да си починат след тежкия път по пустините на Азия.
Мохамед наведе поглед, помълча, после заповяда на следващия да говори.
Един кипчакски хан каза:
— Трябва да пуснеш монголите във вътрешните предели на нашето царство. Като познаваме добре местността, лесно ще ги унищожим.
Другите ханове съветваха да изостави Самарканд и Бухара на собствената им участ, да разчитат единствено на яките и високи крепостни стени, и да се погрижи единствено за отбраната на брода при пълноводната река Джейхун, за да не пусне монголите по-навътре в Иран.
— Познавам добре тези груби чергари — обади се друг хан. — Ще преминат през страната, ще я разграбят, но няма да останат задълго. Не обичат горещината. И те, и конете им са свикнали със студената зима. Докато монголците се разпореждат у нас, ще се постараем да предпазим нашия любим падишах, да продължи до сто и двайсет години неговото царуване! Ще отстъпим зад хребетите на Хиндукуш 101 101 Хиндукуш — обширна планинска верига на територията на Афганистан и Пакистан. Получава името, когато монголите навлизат в голямата Индия — оттук и името хинду (което означава „индийски“). Хиндукуш е най-западното продължение на Памир, Каракорум и Хималаите. — Б.а.
и ще се отдръпнем далече до Газна. Там ще съберем нова голяма войска. Ако се наложи, ще можем да се оттеглим в Индия. А през това време диваците ще се наситят на плячката и ще се върнат обратно в степите си.
— Думи на малодушен! — промърмори Тимур-Мелик.
Мохамед попита сина си Джалал ад-Дин:
— А ти какво ще предложиш?
— Аз съм твой воин и чакам заповедите ти.
— А ти, Тимур-Мелик?
— Побеждава този, който напада. А който само се защитава, той се обрича на гибел — отговори Тимур-Мелик. — Ето защо слабият човек може, ако нападне смело, да победи силен, разярен тигър. А в планината се оттегля този, който подвива опашка, който се страхува да се срещне с врага лице в лице. Защо ме питаш? Отдавна те моля: пусни ме да ида там, където вече сноват предните татарските конни отряди. Ще проверя в сблъсъка с тях дали стрелата ми мери точно, не е ли натежала светлата ми сабя!
— Нека бъде така! — каза Мохамед. — Скоро проходите ще се освободят от снеговете и монголите ще започнат да се спускат от планините в долината на Фергана 102 102 Ферганска долина — разположена по горното течение на р. Сърдаря. — Б.пр.
. Там ще можеш да изпробваш сабята си върху техните глави. Назначавам те началник на войските на град Ходженд.
Всички наведоха очи и събраха върховете на пръстите си. Ясно бе, че господарят се разгневи от прямотата на Тимур-Мелик, толкова невъздържан в приказките, колкото и неудържим в битка. Той никога не вливаше меда на ласкателството в потока на красноречието си. В Ходженд се намираше малък отряд и за един опитен вожд като Тимур-Мелик не беше достойно да стане началник на такава нищожна крепост. Но думите му бяха обидни и бодливи и Мохамед добави:
— Тимур-Мелик твърди, че побеждава само нападащият. Но на война е нужна не сляпа храброст, а разсъдливост. Няма да обидя и оставя нито един град без защита. Аз също смятам, че монголите и татарите, увити в овчите си кожи, няма да издържат на нашата жега и дълго няма да се задържат. Най-добрата защита за мирните жители са неразрушимите стени на крепостите и…
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу