Василий Ян - Чингис хан

— Ти говориш от името на господаря си. Как смееш да ми отговаряш така дръзко? Мислиш ли, че е много трудно на момента да вдигна могъщата си войска и да поема към тангутското царство? Но имам други грижи и аз няма да ви разгромявам сега подли, коварни тангути като теб. Но ако вечното небе ме запази от вражите стрели, то, кълна се, когато се върна обратно, след разгрома на Хорезъм шаха ще тръгна на война с твоя неверен цар. Тогава ще ви припомня твоите думи и ще ви покажа умея ли да бъда хаган! Йелю Чуцай, заповядай да доведат конете и това тангутско кутренце да изпълзи от шатрата ми.

Ашаганбу заекваше:

— Нима казах нещо обидно?

Но китайските слуги го подхванаха под мишниците и го извлякоха от шатрата.

Чингис хан се намръщи и строго каза на китайския посланик Мен Хун, че пие много малко и за наказание го застави да изпие една след друга шест големи чаши вино. Посланикът покорно пи, а в това време всички гости пяха хвалебствена песен в негова чест. След шестата чаша китаецът падна и веднага заспа. Хаганът отново стана весел и приветлив и рече:

— Ето, моят гост се напи! Значи той е мой приятел и мисли по един и същи начин с мен. Внимателно отнесете приятеля ми в шатрата му. На сутринта той също може да се прибира в родината си. Нека навсякъде управителите на градовете да го приемат с почест, да го поят с вино и чай и да го гощават с каквото той пожелае. Заповядвам по пътя изкусни музиканти да му свирят на флейта и да дърпат струните на инструментите. Нашето желание е китайският ни приятел да не е лишен от нищо.

Когато изнесоха спящия посланик, Чингис хан се обърна към Йелю Чуцай:

— Написа ли писмо до убиеца на моя посланик, Хорезъм шаха Мохамед?

Великият съветник отвърна тихо:

— Когато двама храбри пълководци се канят да воюват, ще съумея ли аз да напиша достойно писмо? Аз знам само как да се въвежда ред в завоюваните земи и се старая да следя да се изпълняват заповедите ти. Ето защо писмото написа твоят по-опитен писар, уйгурът Исмаил Ходжа.

— Къде е той?

Престарелият секретар и пазител на печата на хагана приближи трона, падна на колене и вдигна над главата си пергаментов свитък.

— Чети!

Исмаил Ходжа започна:

„Вечното небе ме издигна за Велик хаган на всички народи. През последните седем години извърших необикновени дела. Такова царство не е имало още от древни времена. За непокорство аз громя, разбивам и довеждам до ужас. Само щом се появи войската ми, се покоряват и успокояват и далечните страни. Но защо ти не постъпваш почтително? Опомни се! Нима искаш да изпиташ удара на моя гняв?…“

Чингис хан спусна краката си от трона, нахвърли се към Исмаил Ходжа и изтръгна от ръцете му недочетеното послание.

— На кого пишеш ти? На владетел, достоен да говори с мен, или на сина Жълтоухо куче? Така ли трябва да говориш с враговете? Ти самият си мюсюлманин и затова въртиш опашка пред мюсюлманския хан. Искаш Мохамед да помисли, че се страхувам от него ли?

Исмаил Ходжа лежеше, заврял лице в килима, и се тресеше от страх. Хаганът го хвана за пояса, извлече го от шатрата и го хвърли до входа, като го подритна. Съветникът Йелю Чуцай приближи и тихо започна да го укорява:

— Погледни посивялата брада на твоя писар. Спомни си заслугите му в продължение на много години. Той учеше на четмо и писмо твоите деца и внуци. Не трябва да наказваш така предания слуга…

Чингис хан се изправи:

— Исмаил Ходжа пише робски писма. Той не умее да говори гордо. Нека да продължава да учи на четмо и писмо внуците ми, но да не се захваща да говори с повелителя на народите.

Хаганът се върна в шатрата, седна на трона и подви крака. Обгърнал с ръце дясното си коляно, дълго седя на петата на левия крак, жълто-зелените му очи ту се разширяваха, ту се свиваха. До трона се появи друг писар с чист пергаментов лист. Йелю Чуцай му подаде тръстиковата писалка, но владетелят, все така присвил зли очи, мълчеше и се взираше в една точка. Накрая се обърна към коленичилия писар и каза:

— Напиши така: „Ти искаше война — ще я получиш!“

И сякаш дошъл внезапно на себе си, изтръгна от ръцете на Йелю Чуцай златния печат, потопен в синя боя 98 98 На писмата от хагана към владетели на други страни печатът е бил със син цвят, а на обикновените документи и писма — червен. — Б.а. , и го притисна към писмото. На пергамента се появи отпечатък:

Бог е на небето.

Хаганът е божията мощ на земята.

Повелява хода на планетите.

Печат на владетеля на всички хора.