Василий Ян - Чингис хан

— Не! Иналчук 93 93 Иналчук — „Малкият господар“ — Б.пр. Кадир хан, мой верен слуга, няма да ви предам!

Тогава един от кипчакските ханове приближи към монголския посланик, хвана го за брадата, с един замах на кинжала я отряза и я хвърли в лицето му. Посланик Ибн Кефредж Богра беше силен и смел човек. Но той не започна да се бие, а само извика:

— В Свещената книга е казано: посланикът не се души, посредникът не го убиват!

Хановете крещяха:

— Ти не си посланик, а прах по ботушите на татарския хаган! Защо ти, мюсюлманино, служиш на нашите врагове? Ти си предател, татарска тор! Ти си изменник на родината!

И вкупом се нахвърлиха върху му, заклаха го с кинжалите си, а двамата му спътници — монголи пребиха. Изпратиха ги в измъчен вид до границата на владенията на Хорезъм шаха, където им запалиха брадите и после ги пуснаха пеша, вземайки им конете.

През деня хаганът на няколко пъти излизаше от шатрата и се взираше в далечината — очакваше нещо. Връщайки се в шатрата, се отпускаше на копринения килим и изслушваше главния си съветник, Йелю Чуцай, висок, с бавни движения, слабоват китаец, с остри, проницателни очи.

— Възможно е да завладееш Вселената, седнал на коня, но да я управляваш като останеш на седлото, е невъзможно. Трябва незабавно да се назначи началник във всяка област, той ще се погрижи за запасите от зърно, ще установи „съдебни места“ за събиране на умерени данъци от населението, със смъртни наказания за тези, които не плащат. Във всяко такова „съдебно място“ трябва да се назначат двама доверени, избрани сред учените хора; единият ще бъде началник, а другият — негов помощник. За увеличаване на доходите трябва да се въведе мито за търговците, налози за виното, оцета, солта, добива на желязо, злато, сребро и за правото за ползване на вода за напояване на полята…

— Всичко това, което казваш, е разумно — отговори Чингис хан.

Пазителят на печата, уйгур 94 94 Уйгури — националност в Северен Китай. — Б.пр. Исмаил Ходжа, му подаде печата, който представляваше нефритена фигурка на тигър, застанал върху златно кръгче, боядисано в червено. Хаганът подпечати указа, който Йелю Чуцай бе подготвил предварително.

В знойния обед не подухваше вятър и над степта трептяха вълните на горещия въздух. Целият лагер на Чингис хан дремеше и дори конете, обикновено скитащи по равнината, сега стояха неподвижно, събрани в табуни и равномерно поклащаха глави, за да отпъждат кръжащите наоколо конски мухи.

Отдалече се дочу тънък провлечен звук — точно като жуженето на мухи. След това започна да се долавя бързото звънтене на хлопатарите. Чингис хан вдигна късия си дебел пръст, обърна към входа квадратното си лице и се заслуша с голямото си ухо, на което висеше тежка златна обеца.

— Пратеник, и то не един… — каза и излезе от шатрата.

Вече се виждаше как по пътя бързо се движи кълбо прах. Трима конници летяха към лагера. Те галопираха до черната юрта, където единият кон се сгромоляса на земята, а конникът се преметна през главата му.

Часовите уловиха конете за юздите и ги поведоха към заставата. Оттам, съпроводени от часовите, двама от дошлите тръгнаха към загражденията за жребчета, където намериха Чингис хан. Хаганът беше клекнал пред бяла кобила и примижвайки, гледаше как сивото жребче пъха муцуната си в розовото виме на майка си.

Двамата пристигнали бяха превързани с парцали. Покритите им с циреи лица бяха подпухнали. Толкова се бяха променили, че господарят им не можа да ги познае и попита, обръщайки се към тях:

— Кои сте вие?

— Велики хагане! Ние преди бяхме твои хилядници, а сега станахме пришълци от гроба. Шахът на Хорезъм поиска да се подиграе с нас и заповяда да запалят брадите ни — честта и достойнството на един воин.

— А къде е Ибн Кефредж Богра?

— Заради това, че твърдо каза на шаха твоите заповеди, тези кучета, дето обикалят и вият с хорезъмийската свиня, го накълцаха на парчета.

— Как?! Заклаха моя посланик! Моя храбър, верен Ибн Кефредж Богра?

Чингис хан зави от мъка. Сграбчи шепа пясък и го посипа на главата си. Той разтриваше с ръце лицето си, по което потекоха сълзи. Втурна се и, тежък и тромав, побягна по пътя. С него побягнаха всички наоколо, присъединяваха се и нови воини, събудили се от вика, без да разбират какво е предизвикало тревогата.

Хаганът се задъхваше, но дотича до коневръза, дръпна един неоседлан кон, хвана го за гривата, стовари се на гърба му и се понесе по пътя към Синята планина. Йелю Чуцай и синовете на Чингис се метнаха на конете и се понесоха след него.