Василий Ян - Чингис хан

— Защо нашите войски не отидат в Китай? — разсъждаваха други. — И ние бихме могли да вземем такива съкровища.

— Ако татарските търговци ще предлагат тези разкошни стоки на половин цена, то какво ще правят на Отар търговците? Нашите стоки никой няма да иска даже да погледне.

Степните говедари неодобрително поклащаха глави.

— На кого са нужни такива неща? Само на хановете, бековете и за халатите на съдиите и имамите. За да купят тези разкошни дрехи, те сега ще смъкнат от нас двойни данъци.

Началник на град Отрар беше Иналчук Кадир хан, племенник на царицата на Хорезъм Теркен-Хатун. Той премина със свитата си по пазара, спря до изложените вещи от монголския керван и прие подаръци от търговците. След това, крайно загрижен, се върна в крепостта и изпрати на Хорезъм шаха донесение, в което написа:

Тези хора, пристигнали в Отрар в дрехи на търговци, не са търговци, а по-скоро шпиони на татарския хаган. Държат се надменно. Един от търговците, роден индус, опита грубо да ме нарече само по име, без да каже „хан“, и аз заповядах да го нашибат с камшик. А останалите търговци разпитват купувачите за работи, които изобщо нямат отношение към търговията. Когато останат сами с някого от народа, го заплашват: „Вие и не подозирате какво се случва зад гърба ви. Скоро ще станат такива събития, срещу които вие няма да можете да се борите…“

Разтревожен от писмото, шахът заповяда в Отрар да задържат монголския керван. Всичките четиристотин и петдесет търговци и монголският „керванбашия“ Усун изчезнаха безследно в подземието на крепостта, а монголските стоки управителят изпрати в Бухара за продажба. Хорезъм шах Мохамед взе за себе си спечелените пари.

От целия керван остана жив само един говедар. Той успя да избяга и да се добере до първия монголски пост. Там го качиха на пощенски кон със звънчета 92 92 На главните пътища на своите владения Чингис хан е слагал пощенски постове, където винаги е имало готови пратеници с коне за предаване на ханските заповеди. На пощенските коне се слагали звънчета, за да им правят път срещащите ги пътници. — Б.а. и той се понесе към Чингис хан със страшната вест.

Не успя месецът да се налее и после отново да се излинее до извит сърп, когато в Бухара пристигна новият посланик на татарския владетел — Ибн Кефредж Богра, чийто баща беше някога емир на служба при бащата на Хорезъм шаха, Текеш. С него пристигнаха и двама знатни монголи.

Преди да приеме посланиците, падишахът дълго се съветва със своите кипчакски военачалници. По тяхно указание реши да приеме монголските посланици гордо и сурово, но все пак да ги изслуша, за да узнае намеренията на Чингис хан.

Старши пратеникът влезе с вдигната глава, даже не прегъна колене и говори прав, сякаш готов за бой, макар и да остави оръжието си при влизане съгласно искането на векила.

— Владетелю на Западните страни! — започна той. — Ние се явяваме да ти напомним, че на нашите търговци, пристигнали в Отрар от царството на Чингис хан, ти сам издаде грамота, подписана от твоята ръка и подпечатана с твоя печат. С нея им разреши свободно да търгуват и заповяда на всички да се отнасят с тях дружелюбно. Но ти коварно ги излъга — те всички са убити и имуществото им е разграбено. Ако предателството само по себе си е презряно дело, то става още по-отвратително, когато излиза от Главата на исляма.

Хорезъм шахът се развика:

— Безсрамник! Как смееш така да говориш с мен? Как се реши да ме обвиняваш в постъпки, направени от моите слуги?

— Велики шах! Значи ти потвърждаваш, че управителят на Отрар е постъпил срещу твоята заповед? Отлично! Тогава ни предай този престъпен слуга Иналчук Кадир хан и нашия Велик хаган сам ще съумее да го накаже, както подобава. Но ако ми отговориш „не“, то тогава готви се за война, в която най-доблестните сърца ще паднат в битката и татарските копия, насочени с твърда ръка, ще попаднат в целта си!

Хорезъм шахът се замисли, когато чу страшните думи. Всички замряха — разбираха, че сега се решава въпросът: ще има ли война или не? Но няколко надменни кипчакски ханове завикаха:

— Смърт на самохвалкото! Как смее да ни заплашва? Велики падишах, нали Иналчук Кадир хан е племенник на майка ти! Нима ще го предадеш в ръцете на неверниците? Заповядай да убият този наглец, или ние сами ще го довършим!…

Хорезъм шахът седеше бледен и посивял като мъртвец. Устните му трепереха, когато каза тихо: