Василий Ян - Чингис хан

Стигнаха до скалистата планина… На възвишението, сред елите, стоеше хаганът — забелязваше се отдалеч. Властелинът сне шапката си и сложи пояса на врата си 95 95 При монголите това е означавало — всецяло се отдавам на волята на небето. — Б.а. . Големи и блестящи сълзи се стичаха по смуглото му лице, които хаганът размазваше с пръст.

— Вечно небе! Ти спасяваш праведните и наказваш виновните — викаше владетелят. — Ще накажеш нечестивите мюсюлмани! Чувате ли вие, мои храбри багатури: мюсюлманите удушиха моя посланик Усун и четиристотин и петдесет усърдни търговци, тръгнали да търгуват. Мюсюлманите разграбиха всичките им стоки и ни се присмиват. Те убиха другия ми посланик, храбрия Ибн Кефредж Богра. Те опърлиха с огън, също като свине, брадите на още двама посланици и ги изгониха като просяци, отнемайки им конете. Ще търпим ли това?

— Води ни към мюсюлманите! — крещяха татарите.

— Ще сринем градовете им, ще избием всички, с жените и децата! Ще вземем всичкия им добитък и всички коне.

— Там няма студове и виелици — продължи гръмогласно да реве Чингис хан — там винаги е лято, там растат сладки пъпеши, памук и грозде. Там на ливадите тревата израства три пъти в годината. Нима е прилично в такава щастлива страна да живеят такива престъпници като мюсюлманите? Ние ще отнемем земите им и ще сравним със земята техните градове. На тяхно място ще посеем ечемик, и там ще пасат нашите здрави коне и ще се виждат само юрти с нашите предани жени и деца. Готови ли сте да поемем към мюсюлманските земи?

— Покажи ни само къде са те, а ние ще ги изколим! — крещяха татарите.

— Аз виждам даже без помощта на шаманите, че настъпи „щастливата луна“ и е време да поведа войската на запад — високо каза Чингис хан, обърна се и бавно започна да се изкачва по планината. Последваха го телохранителите му и заобиколиха мястото в планината, където Чингис хан пожела да остане насаме с мислите си.

Изкачвайки се още по-високо по склона на планината, ханът видя на площадка над стръмен сипей запален огън. До него седеше момче и раздухваше с ръчен мях въглените, върху които лежеше лента нажежено желязо. Там, клекнал, стар монголец обръщаше желязото с клещи и държеше ковашки чук.

— Кой си ти? — попита хаганът.

— Аз съм ковачът Хори, от тюмена на Джебе-нойон.

— Защо си тук?

— Приготвям закалени върхове за стрелите. Те не се огъват от удара в желязо и пробиват и най-здравата броня. Нима, приготвяйки такива неотразими стрели, не ти помагам?

— Разумно говориш — забеляза Чингис хан. — А защо работиш тук, в планината?

— Тук, в планината, има много смолисти корени, които горят със силен пламък. Пък и да си призная, така оттук, от високото, виждам далече в степта и нашите родни пасища.

— Какви ги говориш? Оттук нашите пасища не се виждат, те са далеко!

— Нима степните далечини не са еднакви? Аз гледам в родната посока и ми става леко на сърцето!

— А това момче — твой син ли е?

— Беше китайче, а сега стана мой син. Аз с тебе, Велики хагане, ходих в Китай и там прибрах изоставеното дете. В седлото го отгледах. Той ми стана помощник в ковачницата.

— Къде е твоята ковачница?

— Тя цялата е с мен на седлото. Ето чуковете, а и парче желязо става за наковалня. Мяхът прибирам в чувал и го нося на втория кон, където седи и моят син.

— А конете ти добри ли са, здрави ли са?

— Много са стари вече моите коне, в колко походи съм бил с тях! Когато отидем в бухарските земи, там ще си избера здрави коне, а и още няколко роби помощник-ковачи, за да бият с чуковете.

— Ако се биеш добре — и цял табун коне може да спечелиш.

— Какъв воин съм вече аз! Много съм изранен. За бой малко не ме бива вече, а виж — да кова ножове и накрайници за стрели — това за мен е лесна работа. Кажи ми, Велики хане, дълго ли още ще стоим тук? Нашият тюмен, на Джебе-нойон, гладува и изяжда конете си. Време е да поемаме нататък…

Чингис хан започна силно да сумти и да диша тежко: това беше лош признак.

— Не, първо ми кажи, ковачо Хори: ако целият тюмен на Джебе-нойон е заминал напред и го няма вече дванайсет дни, ще тръгнеш ли по степта да го догонваш и да питаш срещаните бездомници не е ли виждал някой Джебе-нойон? Ако всички нукери започнат да се мотаят около лагера, тогава цялата ми войска ще се разпръсне!

Ковачът се затресе от страх и падна ничком на земята.

— Заповядвам този ковач да се отведе в моята хилядна и пред всички да му ударят двайсет пръчки по петите, за да си ги начеше. Да се изпратят незабавно конни патрули около лагера, да се изловят онези нукери, които се шляят, отделили се от своите стотни, а имената на техните стотници и хилядници да ми се съобщават, аз ще им измисля наказание.