Василий Ян - Чингис хан

— Чагане! Ойе, Чагане!

— Ойе, слушам! — долетя проточен отговор от тъмнината.

— Свих вече шест пръста! Защо се бавиш?

— Свий още два, и всички ще сме на конете!

Луната отново изплува иззад облака и освети кръга между юртите, накъдето отвсякъде тичаха монголи. Едни мъкнеха седла и потници — плъстените постилки под седлото, други водеха коне към юртите си, трети в галоп препускаха към своите по-рано определени места.

Хаганът продължи да брои. Сви седмия пръст и се огледа, чул стъпки зад себе си. Два нукери водеха оседлания дорест кон на Чингис хан. Той се хвана с ръка за гривата на животното, яхна го и като се изправи на седлото, бавно се изкачи на хълма. Зад него се построиха седем нукери; един държеше знамето, чиито краища трептяха от вятъра.

Пред хагана отвсякъде се придвижваха плътни маси коне и конници. Всички бързо заемаха определените им места и властелинът още не беше успял да свие осмия си пръст, когато пред него вече стройно се бяха опънали шест редици конници, по сто във всеки ред, а отпред се строиха командващият хилядната Чаган, а близо до него — няколко телохранители-тургауди.

— Чаган, при мен! — викна го Чингис хан.

Чаган препусна към хълма и спря на три крачки от господаря си.

— Ти ще тръгнеш към онази планина, където са се събрали всички харачи 91 91 Харачи (харадж) — поземлен данък, който мъжете немохамедани плащали на султана. — Б.пр. — бедните скитници на степта. Ще подгониш насам целия им добитък и да не си изпуснал и един овен. Напред!

Чаган обърна коня и се върна при отряда си.

— След мен!

Отрядът потегли ред след ред, стотна след стотна, завивайки по белеещия се на лунната светлина път. Хаганът остана неподвижен върху хълма и продължи да брои и свива пръсти, докато и последният конник не потъна в дрезгавата далечина. Тогава сви десетия пръст.

— Подготвил ли е надменният самохвалко, шахът на Хорезъм, такава войска? Скоро ще се разбере в боя при Бухара.

Чингис хан заповяда на своите мюсюлмански посланици да натоварят голям керван и да тръгнат, уж за продажба на стоки, към владенията на Хорезъм шаха. Даде им голяма част от своите собствени ценности, заграбени от Китай, а със спечелените пари заповяда да накупят възможно най-много тъкани, за да може с тях да надари отличилите се.

Махмуд-Ялвач изпрати с кервана много стока, но самият той отказа да отиде в Хорезъм. Той и двама негови спътници лежаха в юртите си, охкаха и уверяваха, че в Бухара са ги отровили. Керванът се състоеше от петстотин камили и с тях тръгнаха четиристотин и петдесет души, представящи се за търговци и продавачи. Начело Чингис хан постави своя монголски нукер Усун. Като преминаха през горното разклонение на Тяншан, пристигнаха в пограничния мюсюлмански град Отрар. Там „керванбаши“ Усун показа на началника на града грамота, собственоръчно подписана от шах Мохамед и с неговия восъчен печат; с нея шахът разрешаваше на монголските търговци „да преминават и търгуват във всички градове на Хорезъм свободно и без всякакви такси“.

Град Отрар се славеше със своите пазари. Тук пролет и есен пристигаха чергари от най-отдалечените пасбища. Те докарваха овни и роби, донасяха осолени кожи, вълна, различни кожи и килими и ги разменяха за платове, ботуши, оръжие, брадви, ножници, игли и карфици, чашки, медни и глинени съдове. Всичко това се приготвяше от изкусни майстори и техните роби в градовете на Маверанагр и Хорезъм.

Пристигналият керван не беше обичаен за пазарите на Отрар. Търговците изложиха на килимите такива чудновати и скъпоценни вещи, каквито жителите на Отар никога не бяха виждали. Хората се стичаха на тълпи и се дивяха, разглеждаха металните идоли, позлатени така изкусно, сякаш са излети от злато, ясписовите извити жезли, „носещите щастие“, вазички, пепелници и странни фигури от яспис и нефрит, чайници и чашки от тънък китайски порцелан, мечове със златни ръкохватки и ножници, обсипани със скъпоценни камъни. Имаше и боброви и черно-сиво-кафяви лисичи кожи, и мъжки, и женски дрехи от дебела шумяща коприна, подплатени със самури; имаше и други редки и ценни предмети. В тълпата говореха:

— Всички тези скъпоценности са ограбени от татарите в Китай, от царските дворци. По тези разкошни дрехи навярно има петна засъхнала кръв. Воините са продали ограбените вещи на безценица на търговците, а тук търговците искат да ги препродадат и да припечелят.