Василий Ян - Чингис хан

Вторият син, Чагатай, повече желае гибелта на своя брат и съперник Джочи, отколкото смъртта на баща си. Докато двамата се ненавиждат взаимно и се борят, няма да са опасни. Ето защо ханът реши да обяви за свой наследник третия си син, Угедей; той е с мек и безгрижен нрав, обича веселите пирове, лова със соколи, конни надбягвания, никога няма да изкопае яма, за да бутне в нея баща си. Такъв е и най-малкият, четвъртият син, Толуй хан. Те двамата обичат гуляите и не ги изгаря огънят на властолюбието.

Когато тръгна на поход, Чингис хан обяви за свой наследник третия си син — Угедей. Но с това още повече озлоби двамата по-големи и сега постоянно му се налагаше да бъде нащрек, очаквайки покушения, отровна стрела, пусната в тъмнината, или удар от копие през завесата на шатрата…

От този момент нататък обиденият Джочи постоянно бе някъде надалеч, предвождаше войската, винаги начело на отделения му тюмен. Старае се да се отличи, да спечели любовта на воините — търси слава. Млад и силен е… Хубаво е да бъдеш млад!…

Хаганът се обръщаше от една страна на друга и като си спомняше думите на старата дебела Бурте, мислеше за смъртта. Мислеше за високата могила в степта, където се носят леки сайги 87 87 Сайга (Saiga tatarica), известна още като сайгак — е вид средноголям чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги. — Б.пр. с извити рогчета, където орлите бавно кръжат в небето… В такива могили почиват останките на великите богатири. Най-могъщите владетели на народите досега винаги са умирали. Но той, Чингис хан, е най-могъщият сред всички. Нима някой досега е покорявал такива обширни земи?… Какво е смъртта? Казват, че има такива учени лекари, вълшебници и магьосници, които знаят камък, който превръща желязото в злато. Те могат да приготвят напитка, възвръщаща младостта, да сварят от деветдесет и девет билки скъпоценно лекарство, даващо безсмъртие…

Нима той, простият нукер Темучин, бивш роб с пранга на шията, не беше провъзгласен на курултай 88 88 Курултай — у монголските и тюркските народи е съвет, събрание на нойоните — Б.пр. за „посланик на небето“, за Чингис хан? Ако синьото небе е вечно, то и той, неговият посланик, трябва да е вечен. Нека великият китайски съветник Йелю Чуцай спешно, още утре, да разпрати по всички краища на царството строги заповеди да дойдат веднага при хагана най-учените мъдреци, умеещи да правят чудеса: и китайските даоси, и тибетските магьосници, и алтайските шамани, и да донесат със себе си лекарства, даряващи сила, младост и безсмъртие. За такива чудесни лекарства той, Великият хаган, ще им връчи такава награда, каквато още нито един владетел из целия свят не е давал…

Той дълго не можа да заспи, въртеше се и накрая вече започна да задрямва, когато изведнъж почувства лека болка в големия пръст на крака. Нещо силно го прищипа. Това не го изплаши — той познаваше този обичаен за номадите условен знак. Чингис повдигна глава, но в тъмното не можа да забележи нищо. Добре помнеше знака: още като юноша така притискаше пръста на крака на любимата Бурте, тогава тъничка и пъргава като степна мишка. Тогава всички спяха като едно голямо семейство на разстлани плъстени парчета в тъмната юрта на нейния суров баща Дай-Сечен.

Кой е застанал до краката му? Кой го вика? Внимателно протегна ръка и почувства под дланта си тънката коприна на дреха, свита женска фигура и тесни рамене; на главата — необичайна прическа. — Кой е това? Притегни я към себе си и жената с неправилна накъсана реч, тихо прошепна на ухото му:

— Твоята Кюсюлтю, твоята любима, Кулан-хатун, приготвя да умре, твой идва… Твоя утеши… Твоя — слънце, Кюсюлтю — луна…

Това беше китайката слугиня на младата му жена Кулан-хатун, която хаганът наричаше „Кюсюлтю“. Тя беше пропълзяла безшумно в шатрата като мишка — Кулан го вика.

Чингис хан намъкна широките ботуши, подплатени с плъст, внимателно се промъкна към изхода, като се стараеше да не събуди двамата сина, Угедей и Толуй, които спяха вътре заедно с него, и излезе от шатрата.

Тихата нощ навяваше студ от снежните планини. Луната се беше скрила зад тежки облаци. Тук-там мъждиво блещукаха редки звезди. Китайката вървеше напред и оставяше след себе си нежния аромат на цъфнал жасмин.

Две сенки се надигнаха от земята.