Василий Ян - Чингис хан

— Нима не казах същото и на негово величество, шаха Алла ад-Дин Мохамед? Татарската войска пред войските на падишах Мохамед — да царува сто и двайсет години! — все едно че е струйка дим в тъмната нощ!… Вярно е обаче, че по време на похода на запад, по пътя към татарската войска се присъединиха всички, които се скитат из степите: и уйгури, и алтайци, и киргизи, и каракитаи, така че татарската войска на Чингис хан бързо се увеличи и нарасна… Това не е приказка!

Посланикът пак се олюля, подпря се на килима и се изтегна отгоре му. Девойката подложи под главата му зелена сахтиянова възглавница и прошепна на ухото на Мирза-Юсуф:

— Ама че хитра лисица! Просто не иска да каже истината…

— Такива са посланиците! Къде ще намериш някой от тях да ти говори направо?

Влезе векилът и после всички дълго време седяха безшумно, чакаха и не знаеха какво да правят със спящия.

Махмуд-Ялвач се събуди внезапно и изведнъж се изправи сред порой от извинения:

— Какво съм ви наговорил в пияно състояние, сам не знам! Напразно сте записали всичко! Изгорете тези записки!…

Векилът поведе посланика обратно по тесните тъмни преходи на двореца към глухата вратичка на градината, където чакаха конете. Джигитите с много усилия качиха на седлото залитащия Махмуд-Ялвач. В сумрака преди наближаващата зора конниците преминаха по безмълвните улици на спящата Бухара и стигнаха до извънградския дворец на шаха.

На следващия ден татарското пратеничество получи писмо с отговор от ръката на шах Мохамед и се отправи обратно на изток, в стана на Великия хаган на всички татари.

Трима конници препускаха по пътечката между татарските юрти, а вълнените им наметала се развяваха като крилете на биещи се орли. Двамата часови скръстиха копия пред тях. Конниците слязоха от конете и хвърлиха върху белия пясък прашните си плащове. Единият извика, докато оправяше червения си раиран халат:

— Да бъде благословено името на хагана! Съобщение от изключителна важност!

От най-близката шатра вече приближаваха тичешком двама нукери в сини шуби с червени нашивки на ръкавите.

— Пристигаме от западната страна, където бяхме посланици на Великия хаган — продължи мъжът. — Извести за нашето пристигане. Аз съм посланик Махмуд-Ялвач.

В жълтата шатра се отметна копринена завеска и от там прозвуча заповед. Десетимата часови по пътеката към шатрата заповтаряха един след друг:

— Великият хаган заповяда: „Да влязат!“.

Тримата новодошли се поклониха; скръстиха ръце на гърдите си и тръгнаха към шатрата. Слугата китаец ги пусна; те влязоха вътре без да повдигнат поглед и се проснаха на килима.

— Говори! — произнесе нисък глас.

Махмуд-Ялвач повдигна очи. Пред себе си видя строго, тъмно лице с остра рижа брада. Две побелели, завити на възел плитки падаха на широките рамене. Изпод лакираната черна шапка с огромен изумруд в него се взираха втренчено две зеленикавожълти очи.

— Шахът на Хорезъм Алла ад-Дин Мохамед е много доволен от твоите подаръци и предложението за дружба. Той охотно се съгласи да даде всякакви привилегии на търговците ти. Но се разгневи…

— Че съм го нарекъл син?

— Ти, велики, както винаги, позна. Шахът изпадна в такава ярост, че моята глава вече едва се крепеше на раменете ми.

Очите на хагана се присвиха и се превърнаха в тесни процепи.

— Вече мислеше, че ще ти се случи това? — и хаганът прокара с дебелия си пръст права черта по въздуха. От този жест се бояха всички: така Чингис хан осъждаше на смърт.

— Аз успокоих гнева на шаха на Хорезъм и той ти изпраща „селям“ и писмо.

— Успокои гнева му? Как? — гласът на страшния владетел прозвуча недоверчиво. Очите му се взираха в пратеника и ту се разширяваха, ту се присвиваха.

Махмуд-Ялвач започна подробно да разказва за приема при шах Мохамед и за това, как през нощта при него дошъл Великият везир и го извикал за таен разговор. Като каза това, положи в широката длан на Чингис хан перлата, получена от Хорезъм шаха, и подробно изложи всичко, за което говори с Мохамед.

Търговецът, без дори да вдигне очи, чувстваше, че хаганът го гледа втренчено и се старае да проникне и в най-скритите му помисли.

— Това ли е всичко, което чу?

— Ако нещо съм забравил, прости на мен, неспособния!