Василий Ян - Чингис хан

— Аллах да ни спаси! — възкликна старият Мирза-Юсуф.

— Те по природа са воини, сто години враждуват един с друг, едно племе срещу друго племе… Може например днес някой татарски хан да има хиляди коне, огромно стадо овни и стотина полуголи пастири, които са вечно недоволни и гладни, защото всеки има гладна жена и гладни деца… Когато ханът види, че за неговите пастири положението става непоносимо и те ръмжат като зверове, той им заповядва: „Отиваме на война със съседното племе! Ще се върнем сити и богати!“ И владетелят тръгва на поход с пастирите… А битката понякога завършва така, че самият този хан го оковават и продават заедно със собствените му животни и пастири по четири дирхема за глава и ги купуват трети съседни племена или търговци, прекупвачи на роби…

— За какво разказваш всичко това? — укори го летописецът. — За нас е важно да разберем не за робите или други такива дреболии, а за войската на татарския хан, за неговото оръжие, за числеността и бойните качества на неговите воини!

Посланикът отпи от виното си без да бърза.

— За да стигнеш до планината, — каза той, — понякога се налага първо да заобиколиш по пътя си реки, езера и солници…

— Уважавани гостенино, разкажи ни първо не за солниците, а за татарския падишах.

— Хубаво и ароматно е виното в избите на шаха на Хорезъм! — невъзмутимо продължи Махмуд-Ялвач. — Пожелавам му да царства без беди и нещастия до края на живота си… Сред войнствените татарски ханове има един на име Темучин (Темуджин), той се отличавал с особен успех в битките, жестокост към врага, щедрост към съюзниците си и стремителност в нападенията. Този хан Темучин по-рано бил видял не малко бедствия. Разказват, че като юноша дори му се случило да бъде роб и с дървена пранга на шията да върши най-тежката работа в ковачница на неприятелско племе 85 85 В детството си Чингис хан е живял в бедност и лишения. Бил е пленен от съседно племе и три години е прекарал в тежко робство. — Б.а. . Но той избягал от там, като убил стража с веригата си, а по-късно воювал много години, стремейки се към власт над другите ханове… Бил вече на петдесет години, когато хановете го провъзгласили за Велик хаган и го издигнали на трона с надеждата, че ще изпълнява желанията на знатните ханове… Но Темучин подчинил всички на своята воля, избрал си ново име — „Чингис хан“, което означава „изпратен от небето“, разгромил и поробил непокорните племена, а техните вождове сварил живи в котли…

— Това е ужасно! — въздъхна летописецът. — Но ти разказваш страшни приказки, а не говориш за войската на великия владетел на татарите!

Посланикът изпи още една чаша и старецът вече го поглеждаше с боязън и си мислеше: „Дворцовото вино е силно… Ще успее ли да разкаже, което е нужно на шаха, или ще заспи?“ А мършавият стар слуга отново му доля вино.

— Аз говоря именно за войската — спокойно възрази Махмуд. — От деня, в който Чингис хан бе обявен за Велик хаган, всички татари, които по-рано враждуваха помежду си, станаха негова единна покорна войска. Той сам ги раздели на хилядни, стотни и десятки и сам назначи свои хилядници, стотници и десятници, които да ги водят, като отхвърляше родовите ханове, ако не им се доверяваше. Освен това провъзгласи чрез глашатаи сред населението нов закон, гласящ че нито един чергар няма право да враждува, да граби или мами друг номад и за всяка такава постъпка ще последва едно наказание — смърт!

— А разрешава ли законът на Чингис хан да граби и да мами хората на друго, не татарско племе?

— Разбира се! — каза посланикът. — Това даже се смята за особена доблест: да ограби, окраде или убие човек от друго, не татарско племе.

— Разбирам — прошепна летописецът. — А какво казаха простите скотовъдци? Намаля ли гладът им?

— Чингис хан провъзгласи, че подчинените му племена съставят единствения в света, избран от небето народ, че оттук нататък те ще носят името „монголи“, което означава „побеждаващите“… Всички останали народи на Земята трябва да станат техни роби. Непокорните племена ханът ще изчисти така, както се плевят бурени и вредни треви, и ще останат да живеят само монголите.

Летописецът плесна с ръце.

— Значи ли това, че татарският хаган и към нашата граница е приближил с претенции правоверните да му се подчинят? Но падишахът има огромна войска от смели воини, които се сражават като лъвове под свещените зелени знамена на исляма. Че това е безумие! Детска приказка е да мислиш, че такава доблестна мюсюлманска войска, такъв прославен пълководец като шаха на Хорезъм Мохамед Алла ад-Дин ще се покори на безумния владетел на прости скотовъдци! Свещената сянка на самия пророк витае над нашите войски и ги води към победа!