Василий Ян - Чингис хан

Хорезъм шахът прие посланиците, седнал на високия старинен трон на султан Осман, последният владетел от рода на Караханидите. Властелинът бе облякъл брокатена дреха, каквито бяха и одеждите на обкръжаващата го свита; той седеше, замислен и равнодушен, с полузатворени клепачи. Погледът му блуждаеше далече, над главите на събралите се. До трона бе застанал Великият везир, а край него се трупаха другите висши сановници на държавата.

Трима пратеници сториха поклон до земята, паднаха на колене и разказаха за причината на пристигането си. Старшият сред тях, високият, едър Махмуд-Ялвач, започна:

— Великият Чингис хан, повелителят на всички монголци, изпрати нашето извънредно пратеничество, за да завържем възлите на дружбата, мира и доброжелателното съседство. Великият хаган изпраща на Хорезъм шаха подаръци и своите приветствия и ни поръча да предадем тези негови думи… — Махмуд-Ялвач подаде на другия посланик, Али Ходжа ал-Бухари пергаментов свитък със син восъчен печат, прикрепен с бял шнур, и той прочете:

„Аз не съм лишен от сведения нито за високата степен на твоя сан, нито за великите размери на твоето могъщо царство. Уведомен съм, че твоето шахско величие се почита в по-голямата част от държавите по света. Ето защо аз смятам за свой дълг да укрепя дружбата с теб, шаха на Хорезъм, защото ти за мен си толкова скъп, колкото любимия от моите синове 82 82 Според източните разбирания по онова време, владетелят на една държава е можел да нарича „любим син“ владетеля на друга държава, само ако същият му е подчинен или васал. — Б.а. …“

— Син ли? Какво каза ти — син? — възкликна шахът, внезапно опомнил се от обзелото го отнесено състояние. Той сложи ръка на кокалената дръжка на кинжала в пояса си и впи очи в говорещия като се наведе към него.

„… Също така ти знаеш — продължаваше невъзмутимо посланикът, — че аз покорих китайското царство, завземайки главната му северна столица, а също присъединих тази част от земите, които са в съседство с твоите владения…“

Шахът поклати глава и започна да навива на пръста си с елмазен пръстен черна къдрица от брадата си.

„… Ти най-добре от всички знаеш, че принадлежащите ми земи са станове за моите непобедими воини, както и че изобилстват от сребърни рудници. Моите обширни владения произвеждат в изобилие всякакви храни. Ето защо нямам никаква нужда да излизам извън своите предели, за да се сдобивам с плячка. Велики владетелю, ако ти сметнеш за полезно всеки от нас да осигури свободен достъп в своите земи за търговците на другата страна, то това ще бъде изгодно и за двама ни и ще бъдем безкрайно доволни“.

Тримата посланици мълчаливо очакваха отговора, който ще даде повелителят на Западните мюсюлмански страни на писмото от владетеля на скитническия Изток. Шахът на Хорезъм продължи да седи неподвижно, после едва погледна Великия везир и лениво махна с ръка, натежала от златни гривни.

Великият везир прие посланието на Чингис хан тържествено, после вдигна поглед към господаря си, а Мохамед отново махна с ръка, сякаш пропъжда нахална муха. Тогава везирът се наведе и тихо прошепна на Махмуд-Ялвач, най-възрастния сред пратениците:

— Височайшият прием завърши. Падишахът сега ще оказва висока милост на други, неотложни просители.

Тримата посланици станаха и, без да се обръщат, почтително заотстъпваха назад към входната врата, после излязоха в следващата приемна. Тук ги догони везирът и пошепна на Махмуд-Ялвач:

— Очаквай ме в полунощ!

През нощта един мълчалив слуга изведе Махмуд-Ялвач от извънградския дворец, където бяха настанени монголските посланици. Конете чакаха под старо ясеново дърво. На лунната светлина Махмуд-Ялвач разпозна измежду конниците Върховния везир, който му каза:

— Следвай ме. Хайде, на конете!

След като преминаха тъмните пресечки през цялата притихнала Бухара, те се спряха до глуха стена с желязна врата. При звука на уговорено почукване портата се открехна безшумно и откри мрачен воин в ризница и шлем, който изглеждаше като излят от сребро под лунната светлина. Махмуд-Ялвач последва везира и двамата преминаха през градина с басейни, в които дремеха лебеди, а от беседките се дочуваше шепот на женски гласове.

Изкачиха се на терасата на причудлива беседка. Зад тежките завеси беше скрита малка стая, тапицирана с пъстро избродиран плат. Във високите сребърни свещници горяха с пращене дебели восъчни свещи. Шах Мохамед седеше на копринени възглавници, облечен в шарен халат от кашмирска вълна.