Василий Ян - Чингис хан

— Седни по-близо! — нареди владетелят, след като изслуша поздравите на госта. — Искам да поговоря насаме с теб за важни дела. Ти се числиш към моите поданици — нали си родом от Хорезъм, от моя град Гургандж? Ти си правоверен мюсюлманин, а не някакъв нечестив езичник и сега си длъжен да ми докажеш, че с душата, разума и делата си стоиш на страната на всички правоверни, а не си се продал на враговете на исляма.

— Всичко това е вярно, мой падишах! Наистина съм родом от Гургандж — отговори Махмуд-Ялвач, отпускайки се на колене в краката на Мохамед. — Слушам почтително и боязливо думите на твое шахско величество и ще се радвам да служа през целия си живот на управника на земите на исляма.

— Ако отговаряш правдиво на всичките ми въпроси, щедро ще те наградя. Ето залог за това, че обещанието ми ще бъде изпълнено — шахът откъсна голям бисер от златната си гривна и го подаде на посланика. — Но помни, че ако се окажеш лъжец и предател, още утре няма да видиш слънцето.

— Какво трябва да сторя? Ще се подчиня на падишаха!

— Искам чрез теб да разузная всичко за татарския хаган Чингис хан. Искам ти да станеш моите очи и уши при него. Искам да ми изпращаш писма по верен човек и така да ме известяваш спешно какво прави ханът, какво е намислил, къде поход готви. Закълни се, че ще го изпълниш!

— Аллах ми е свидетел, че аз служа и ще служа на теб, мой падишах! — каза Махмуд-Ялвач и докосна брадата си.

— Ще останеш тук още едно денонощие, за да разкажеш на моя летописец Мирза-Юсуф всичко, което знаеш за Чингис хан — откъде се появи, какви войни е водил и как е станал владетел на всички татари.

— Ще разкажа, господарю мой!

— Чингис хан твърди, че сега той е повелител на могъщия Китай и дори е превзел столицата на тази могъща държава. Истина ли е това, или всичко е празно самохвалство?

— Кълна се, че това е самата истина! — отговори Махмуд. — Дело от такава огромна важност не може да остане в тайна. Скоро, господарю, сам ще се убедиш, че всичко е истина.

— Дори да допуснем, че това е така — продължи шахът, — ти знаеш колко са огромни размерите на моите владения и колко многобройна е моята войска? Как тогава този самохвалко, езичник-скотовъд, се осмели да нарече мен, могъщия повелител на всички мюсюлмани, свой син? — Шахът впи силните си пръсти в раменете на посланика и го придърпа към себе си, изгаряйки го с впит в него поглед. — Кажи сега, колко е силна армията му?

Махмуд почувства скритата ярост в речта на Хорезъм шаха. И тъй като се боеше от гнева му и от смъртно наказание, той сложи длани на гърдите си и отговори с почтително смирение:

— В сравнение с твоите несметни, победоносни войски, войската на Чингис хан не е повече от струйка дим в мрака на нощта!…

— Вярно е! — възкликна шахът и отблъсна посланика от себе си. — Моите войски са и безбройни, и непобедими! Това го знае всеки на света и ти добре го каза… След един ден ще получиш писмен отговор до татарския падишах. А на тебе и на твоите монголски другари по търговия ще дам всички привилегии и преимущества както при продажба и покупки на стоки, така и за свободно придвижване из мюсюлманските земи. Сега тръгвай с моя векил; той ще те заведе в кръглата стая, където те чака летописецът ми, старият Мирза-Юсуф.

Хорезъм шахът кимна с глава в знак на милост и няколко пъти плесна с ръце.

Векилът предложи на монголския посланик да го последва и го преведе през кривите и заплетени преходи на двореца до кръгла стая с висок купол. Около стените стояха наредени черни сандъци, обковани с желязо. В тесни ниши на многобройни полици лежаха прашни свитъци.

„Шахската библиотека!“ — досети се Махмуд-Ялвач и малко се успокои. Той очакваше да попадне във влажно мазе за разпит с мъчения.

На килима седеше сух, прегърбен старец с белоснежна брада и червени, сълзящи очи. До него, наведен над купчина книжа, бе застанал млад писар с миловидно, нежно като на девойка лице-ти векилът се извини със спешни задължения и се отдалечи. Посланикът, висок, пълен, с изкусно завит тюрбан и червен копринен халат, остави на входа зелените си обувки и важно приближи до стареца, който се изправи да го приветства и го покани да коленичи до него. Двамата прошепнаха молитва, прекараха длан по брадите си и размениха учтиви въпроси за здравето си. После Махмуд заговори: