Василий Ян - Чингис хан

Още по-нататък се разполагаха другите курени; те се простираха през равнината чак до планините, покрити с гъсти гори. Между тях пасяха камили и табуни коне с най-различни окраски. Конярите се провикваха, скачаха, размахваха ласа и внимаваха да не се смесят конете от различните табуни или да не се приближават до стадото от кобили с жребчета.

Преди да потегли към земята на мюсюлманите, монголският владетел беше изпратил за шаха на Хорезъм в Бухара пратеници с богати подаръци. Начело беше поставил предания му мюсюлманин Махмуд-Ялвач, богат търговец, родом от Гургандж, по-рано изпращал кервани от Средна Азия в Китай. На него му беше поръчано да разузнае какво се върши в западните земи, какви са там войските и готов ли е за война шахът на Хорезъм. Едновременно с това Чингис хан изпрати и много тайни шпиони.

Разгроменият Самарканд стана временна столица на последния шах на Хорезъм. В чест на своята победа над свободолюбивите самаркандци Мохамед изгради висока джамия и пристъпи към построяването на голям дворец. Той продължаваше да се смята за велик завоевател, който подобно на Искендер Двурогия трябва да потегли с войските на преданите му кипчакци до края на Вселената и да разшири границите на владенията на Хорезъм шаховете чак до Последното море 80 80 По това време са смятали Земята за остров, заобиколен от безбрежно море. — Б.а. , след което започва мракът. Смяташе за свой най-голям и опасен противник багдадския халиф Насир, не пожелал да му отстъпи титлата „Глава на всички мюсюлмани“. Първо трябваше да разгроми Насир и да забие копието си в свещената земя на Багдад, пред главната джамия, а после да обърне коня си и да потегли на изток, за да завладее далечния, прославен със своите богатства Китай.

Мохамед събра голяма войска. Развявал зеленото знаме на пророка, той се отправи през Иран към Багдад, столицата на арабските халифи.

Ала скоро авангардът на шахската войска, който не беше се снабдил с никакви топли дрехи, загина в планините на Иран, застигнат от снежна буря; останал без сили, той бе изклан от нечестивите кюрди. Това нещастие спря падишаха и той започна да се съмнява в необходимостта от война с халифа. „Не е ли това проява на божия гняв?“ — мислеше си той и се върна в Бухара, където временно „остави настрана тоягата на странстванията.“

През есента в годината на Заека (1219) пристигна голямото пратеничество от Чингис хан, Великия хаган на монголците, татарите, китайците и другите народи, обитаващи Изтока. Хорезъм шахът отново трябваше да се занимае с татарите.

Към високите порти на двореца приближаваха на петнисти степни коне посланиците на Чингис хан — трима мюсюлмани от най-богатите търговци, ежегодно изпращащи кервани с товари от Хорезъм до различни краища на Азия. Тези търговци, родом от трите най-големи града — Гургандж, Бухара и Отрар 81 81 Отрар днес Отирар — до нашествието на монголите е един от най-големите градове в Средна Азия. През 1219 г. е разрушен от Чингис хан. Впоследствие градът е възстановен, но никога не достига числеността на населението и богатството си от тези времена. — Б.а. , бяха отдавна на служба при Чингис хан. Такива заможни хора обикновено притежаваха търговски компании и приемаха пари от вложителите, пожелали да си опитат щастието в търговията. Техните искания за изплащане на пари по търговски сделки за огромни суми се изпълняваха навсякъде без забавяне — както от Далечния изток, така и от крайния Запад на Азия. Плащането пък ставаше по-бързо, отколкото постъпваха данъците в хазната на управниците.

Подаръците за Мохамед бяха докарани на сто камили и на една пъстро украсена талига, впрегната с два дълговълнести якове. Струпа се многолюдна тълпа насред улицата — от извънградския дворец, предоставен на посланиците, до портите на шахската Арка. Управителите, служещи при тези търговци, всички облечени в еднакви халати от китайска коприна, сваляха от камилите денкове, развързваха ги и пренасяха необикновени, редки подаръци в приемната зала на двореца.

Сред даровете имаше кюлчета ценни метали с невиждан цвят, рогове на носорози, чувалчета с мускус, червени и розови корали, гравирани чашки от яспис и нефрит, парчета от скъпоценната материя „таргу“, изтъкана от вълна на бели камили, носена само от ханове; копринени платове, обшити със злато, парчета тънка, прозрачна като паяжина тъкан. Накрая слугите внесоха огромен къс злато от китайските планини, голям колкото камилска шия — бяха го докарали с талигата, запретната с якове.