— Великият падишах ми заповяда да ти разкажа всичко, което знам за татарския владетел. При него аз обикновено изпълнявам длъжността на преводач, а сега — на посланик…
— Ще те слушам с най-голямо внимание, почтени гостенино. На мен Великият падишах заповяда същото: да науча от теб полезни за родината сведения и да запиша всичко чуто в дворцовата тайна книга на летописите.
Махмуд-Ялвач наведе очи и известно време остана безмълвен. „Всичко, което кажа — мислеше той, — след няколко дни ще бъде известно на дворцовите клюкари. Как да избегна опасността и от страна на шаха, който ще се разгневи, ако не кажа нищо важно, и от страна на Великия хаган на татарите, който ще узнае за тази нощна беседа? Шпионите на Чингис хан вече са проникнали навсякъде…“
И като прие тъжен, загрижен израз на лицето си, той започна да премята зърната на седефената броеница, провесена на лявата му ръка.
— Ще разкажа за много неща, които разумът не може да възприеме, — поде накрая, — толкова са различни от всичко обичайно, с което сме свикнали. Често аз сам не вярвам на истинността на тези разкази… Но ако кажа, че всички те са лъжа, то все пак ти ще поискаш да узнаеш що за лъжа е това? Ето защо аз ще ти разправя какво съм чул. Всеки може да сгреши. Ако някой започне да твърди, че е достигнал до непогрешимостта, то с него няма смисъл изобщо да се разговаря!…
Махмуд-Ялвач спря и повдигна вежди с удивление като видя колко бързо младият писар записваше думите. Тръстиковото перо леко бягаше по хартиения лист и думите една след друга се подреждаха в равна редичка, изрисувани с красивите арабски плетеници.
— Защо този юноша записва всичко? Та аз още нищо не съм започнал да разказвам за татарите!
— Това не е юноша — отвърна летописецът. — Това е момиче, Бент-Занкиджа… Започнах да ослепявам и ръката ми трепери. Ала внучката ми помага. Тя пише толкова леко и красиво, както най-добрите арабски калиграфи. Но не съм сигурен, че ще остане за дълго моя помощница. Тя вече съчинява песни за „радостта за черните очи“ и за „бенката на бузата“, затова се страхувам, че скоро ще ме напусне… Тогава ще трябва да скръстя ръце на гърдите си и да легна с лице към „свещения камък“ 83 83 Свещен камък — Голям черен метеорит, който се пази в религиозния център Мека, и е почитан от поклонниците за чудодейната му сила, която има според тях. — Б.а.
.
— Няма да те оставя, дядо! — каза момичето без да вдигне очи и без да спре да пише.
Старецът отново се обърна към посланика:
— Падишахът ти обещава висока награда за всичко, което кажеш, за всичко важно, което е нужно да знаем. Би било тъжно, ако поради нехайството ни държавата на исляма изведнъж бъде подложена на нападение от силни врагове! Ти нали си правоверен, като всички нас? Ще съумееш ли навреме да ни предпазиш? Велика награда те очаква…
— Нищо не ми е нужно! — въздъхна пратеникът.
— Нека наградата за труда и скитанията ми по света бъдат молитвите на благочестивите правоверни и в деня на последния съд да се събудя в редовете на възкръсващите праведници.
Насмешлива усмивка се плъзна по устните на девойката. Тя хвърли недоверчив поглед към посланика, към охраненото му тяло и ръцете със златни пръстени. Мъжът мълчеше и обмисляше всяка дума.
— Така да бъде! — съчувствено произнесе старият летописец.
Мършав слуга с дълги сиви коси внесе сребърен поднос с различни сладкиши и го постави пред госта. После от глинена кана му наля тъмночервено вино в изящна сребърна чаша.
— Опитай старото вино от дворцовата изба — подкани го събеседникът му. — Първото, което е важно да знаем — що за народ са монголите и татарите? Къде живеят? Колко са? Какви воини са? Те се появиха на нашата граница толкова внезапно, както страшните яджуджи и маджуджи, изхвърлени от лукавия Иблис 84 84 Иблис — дух на коварството, злото и мрака, упоменаван в Корана. — Б.а.
от огнената утроба на земята.
Посланикът започна да обяснява:
— И монголите, и татарите са степни жители; живеят близо един до друг в далечни източни страни и не могат да водят уседнал живот. Техните обширни земи представляват пустиня с обилна трева и малко вода, пригодна за коне, овни и камили, защото този добитък употребява много трева и малко вода…
Летописецът прекъсна посланика:
— За нас е важно да знаем застрашават ли ни като войска?
— Бих бил предател на исляма и подъл лъжец, ако кажа, че монголите и татарите са по-малко опасни за съседите си, отколкото яджуджите и маджуджите…
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу