Василий Ян - Чингис хан

Посланикът скръсти пълните си ръце над дебелия си корем, въздъхна и затвори очи.

— Аз те предупреждавах, че ще наречеш моите разкази басни и приказки!

— Не, не, почтени гостенино! Говори нататък! Аз те слушам, колкото и неочаквано и невероятно да е всичко, което казваш.

Пратеникът се поизправи. Девойката забеляза, че в очите му горят ум и бодрост, но той отново ги притвори, сякаш е уморен, и вяло продължи:

— Татарският хаган видя, че алчността на хановете не намалява, че гладът и нуждите на простите пастири се засилват, че татарският народ натрупа сила, която по-рано губеше в безплодна взаимна сеч… Ето защо, за да не тръгват обикновени скотовъдци срещу своите ханове, Чингис хан реши да насочи тази натрупана сила в друга посока…

Той свика курултай (съвет) на най-знатните ханове и им каза: „Предстои ви скоро велик поход. Ще се върнете от войната окичени със злато, с табуни коне, стада с добитък и тълпа изкусни роби. Аз до насита ще нахраня най-бедните пастири, ще ги облека в скъпоценна коприна, на всеки ще дам по няколко наложници… Ще покорим най-богатата страна и всички вие ще се върнете толкова богати, че няма да ви стигне товарният добитък, за да пренесете плячката до юртите си…“

През пролетта, когато степта се раззелени с хубава паша, Чингис хан поведе гладната конница към богатия древен Китай. Разгроми срещнатата китайска войска, носеше се като хала из страната, направи на пух и прах хиляди китайски градове и само след три години война, покорил половината Китай, отегчен от безмерната плячка, се завърна в своите степни станове…

— Да ни пази Аллах от този! — прошепна летописецът.

— Всичко, което казах, пак ще ти се стори приказка, а между другото всичко това е истина!

— Кажи, моля те, почтени Махмуд-Ялвач, как изглежда този необикновен пълководец Чингис хан?

— Той е висок на ръст и макар да е над шейсет години, все още е много силен. С тежките си стъпки и тромави маниери прилича на мечка, по хитростта си — на лисица, по злобата — на змия, по стремителността — на барс, по неуморността — на камила, а по щедрост към тези, които иска да награди — на кръвожадна тигрица, галеща своите тигърчета. Той има високо чело, дълга, тясна брада и жълти, немигащи очи като на котка. Всички ханове и обикновени воини се страхуват от него повече отколкото от пожар или гръм, а ако той заповяда десет воини да нападнат хиляди врагове, то воините ще се хвърлят, без да се замислят, тъй като вярват, че ще победят. Чингис хан винаги удържа победа…

— Аз съм живял много години — промълви старецът — и съм виждал мнозина славни, смели пълководци, но такива, каквито описваш, не ми се е случвало да срещна… Много прилича на приказка твоята реч… Обясни ми, ако можеш, защо татарският хаган, правейки богат всеки пастир, сега изведнъж се оказа на нашата граница, толкова далече от родината си?

Посланикът допи чашата си с вино, отново затвори очи и силно се олюля. Старецът отправи строг поглед към слугата, който посягаше да налее още. Но търговецът се сепна и щом видя празния бокал, със знак посочи на слугата да му я напълни.

— Не се учудвай, че пия толкова много! Нито ти, почтени Мирза-Юсуф, нито твоята млада помощничка не пихте и една капка, значи на мен се пада да пия за трима…

Махмуд продължи с чашата в ръка, като леко се полюшваше:

— Великият хаган почиваше в стана си цели три години. Половината войска остави в Китай, където народът и досега продължава да защитава родината си. А втората половина сам поведе на запад през пустини и планини…

Летописецът закри с ръцете ушите си и застена.

— Ах, предчувствам нещо ужасно!

Пратеникът продължи:

— Алчността на хановете и гладът на обикновените чергари са неизмерими. Воините се оплакваха, че хановете вземали за себе си най-хубавата плячка, а за бедняците оставяли огризките. Тогава Чингис хан реши да отведе воините по-далече, за да не започнат отново да се избиват един друг и хановете си…

— Колко голяма е татарската войска сега?

Отвърна му сънен, вял глас:

— Чингис хан поведе на запад единайсет тюмена (корпуса). Във всеки тюмен има десет хиляди конници татари. Всеки конник води със себе си втори, запасен кон, а понякога и два…

— Значи татарският хаган има само сто и десет хиляди конници? — възкликна летописецът. — А воините на нашия падишах са четири пъти повече!… Ако той вдигне на Свещена война всичките наши племена, то огромната войска на исляма ще бъде непобедима!